Определение № 117 от 14.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1918/2011 г.

Производството е по реда на чл.43,т.3 НПК. С разпореждане от 14.06.11 г.,постановено от председателя на РС-Лом по Н.О.Х.Д.351/11 г., след самоотвод на самия председател и прекратяване на съдебното производство по посоченото дело, последното е изпратено на ВКС за активиране на процедура по чл.43,т.3 НПК и определяне за разглеждане и решаване на делото от друг, равен по степен съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери релевантните данни по делото и като съобрази изразеното от прокурора мнение, намери направеното искане за промяна на подсъдността за основателно. Съгласно приложените по производството данни, може да се изведе заключение, че в конкретния случай е налице хипотезата, прогласена в разпоредбата на чл. 43, т.3 НПК и съдът, на който делото е подсъдно по общите правила на подсъдността, не може да образува състав. Видно е, че съдиите от РС-Лом са се отвели от разглеждане на делото по същество, всеки от тях мотивирайки отвода си било с разпоредбата на чл. 29, ал. 2 НПК, било с някое от абсолютните основания по чл.29,ал.1 НПК, обосновавайки се с конкретни данни. Върховният касационен съд счита, че действията на целокупния съдебен състав на РС-Лом намират опора в законовите правила. Това от своя страна обуславя необходимостта от промяна на подсъдността на делото, чрез възлагането му за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, който да е териториално близко и инфраструктурно удобно ситуиран, какъвто е РС-Козлодуй. Водим от изложените съображения и в съответствие с нормата на чл. 43, т.3 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение