Определение № 7909 от 26.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5386/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. А. А. от гр. Стара Загора, чрез адвокат Аврамов, срещу определение № 1390/19.04.2024 година на Административен съд гр. Стара Загора по адм.д. № 292/2024 година. Неправилно съдът прекратил производството по делото. На адресата бил връчен напълно нечетим екземпляр от заповедта. В жалбата се претендирала нищожност на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка, който порок можел да се релевира пред съда без ограничение във времето. Прави искане за отмяна на определение № 1390/19.04.2024 година на Административен съд гр. Стара Загора по адм.д. № 292/2024 година и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По делото не са постъпвали възражения и становища. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт, който прегражда по-нататъшното развитие на производството (по смисъла на чл. 229, ал.1, т.1 от АПК). Разгледана по същество, частната жалба е основателна, при следните съображения от правна страна: Производството пред Административен съд гр. Стара Загора е образувано по жалба на А. А. А. от гр. Стара Загора срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №272з-465/04.02.2024 година на младши автоконтрольор в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Хасково. За да прекрати производството по делото, съдът е приел, че заповедта е връчена на А. на 04.02.2024 година, а жалбата срещу нея е подадена на 30.03.2024 година, извън 14-дневния преклузивен срок. Съдът не е уважил възражението на А. за нечетливост на връченото му копие, като е посочил, че заповедта в частта за срока й за обжалване е четливо печатно изписана. А нечетливите фактически основания и издател на акта не могат да бъдат квалифицирани като обстоятелства, които въвеждат в заблуждение или грешка адресата на акта. Тези мотиви на административния съд са правилни. В жалбата на А. обаче се претендира освен незаконосъобразност, и нищожност на оспорения административен акт. Съгласно чл. 149, ал.5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Прилагането на нормата на чл. 149, ал.5 от АПК във връзка с релевираните пред Административния съд възражения на А. за нищожност на заповедта, е основание за отмяна на обжалвания съдебен акт, и връщане на делото на АС гр. Стара Загора за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на А. А. А. от гр. Стара Загора срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №272з-465/04.02.2024 година на младши автоконтрольор в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Хасково по направеното от него искане за прогласяване на заповедта за нищожна. Воден от гореизложеното и на основание чл.235, ал.1 от АПК съставът на Върховния административен съд