Определение № 41 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1833/2020 г.

С молба вх. № 90 026/20.04.2021 година „К. Ф.“ Е. населено място е поискало да бъде изменено по реда на чл. 248 от ГПК постановеното по делото определение № 300/15.04.2021 година като С. Д. М., В. С. И. и Е. С. С. бъдат осъдени да му заплатят сумата от 8868.00 лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за защита срещу подадената от ответниците по молбата касационна жалба с вх. № 147/16.01.2020 година срещу отхвърлителната част на решение № 5181/29.11.2019 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 510/2019 година. Ответниците по молбата С. Д. М., В. С. И. и Е. С. С. са подали отговор на същата с вх. № 65 525/02.07.2021 година, с който са изразили становище, че същата е неоснователна и трябва да се остави без уважение. Третото лице помагач на страната на „К. Ф.“ Е. населено място, а именно община не е подала отговор на молбата, като не е изразила становище по допустимостта и основателността й. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки данните по делото, намира следното: С постановеното по делото определение № 300/15.04.2021 година, съставът на ІV г. о. на ВКС не е допуснал касационно обжалване на решение № 5181/29.11.2019 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 510/2019 година по подадената срещу него от „К.Ф.“ Е. населено място касационна жалба с вх. № 4253/17.12.2019 година Със същото определение не е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение и по подадената срещу него от С. Д. М., В. С. И. и Е. С. С. касационна жалба с вх. № 147/16.01.2020 година. В мотивите на определението е прието, че с оглед изхода на делото на страните не трябва да бъдат присъждани разноски и същите трябва да останат в тежест на страните така както са направени, т. е. същите се компенсират. В случая страните са представили доказателства за извършени и претендирани от тях разноски не само за подадените касационни жалби, но и за отговорите на жалбите на насрещната страна. С. Д. М., В. С. И. и Е. С. С. са поискали присъждането на разноски за това възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА, а „К.Ф.“ Е. населено място е поискало присъждането на общата сума от 8868.00 лева-3180.00 лева от С. Д. М. и по 2844.00 лева от В. С. И. и от Е. С. С.. Доколкото страните са разграничили поотделно направените от тях разноски за изготвяне и подаване на касационните си жалба и за отговорите на жалбите на насрещните страни то е възможно да се присъдят разноски съобразно изхода на спора по всяка една от двете касационни жалби. Предвид на това „К. Ф.“ Е. населено място ще има право на разноски за защита срещу касационната жалба на С. Д. М., В. С. И. и Е. С. С. само доколкото не дължи такива на последните за защита срещу подадената от него касационна жалба. В случая с подадената от дружеството касационна жалба въззивното решение на Окръжен съд Благоевград е оспорвано в частта му, с която на С. Д. М. е присъдена сумата от 39 000.00 лева, а на В. С. И. и на Е. С. С. сумата от по 33 000.00 лева на всяка една от тях. Срещу тази жалба е постъпил отговор като ответниците по нея са били представлявани от адвокат по реда на чл. 38 от ЗА. Затова възнаграждението на този адвокат за осъществената защита се дължи от „К.Ф.“ Е. населено място и е в размер на 1700.00 лева за С. Д. М. и по 1520.00 лева за В. С. И. и Е. С. С.. След като тези суми бъдат приспаднати от направените от „К.Ф.“ Е. населено място за защитата срещу касационна жалба с вх. № 147/16.01.2020 година разноски остава разлика в размер на 1480.00 лева за С. Д. М. и по 1324.00 лева за В. С. И. и за Е. С. С.. Предвид на това молбата за изменение на постановеното по делото определение следва да бъде уважена до тези размери като за разликата над тях до пълните претендирани такива бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение