Определение № 473 от 02.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 472/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. И. Й. срещу определение от 11.06.2012 г. по в.ч.гр. дело № 172/2012г. по описа на Окръжен съд Монтана, с което е оставена без разглеждане частната му жалба против определение на РС Берковица от 09.04.2012г., постановено по гр.д.№110/2012г., с което е постановен отказ да се приемат за съвместно разглеждане предявени насрещни искове. С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Релевирания довод за неправилност на атакуваното определение жалбоподателят обосновава с това, че съдебният акт, с който не се допуска разглеждане на насрещните искове, е преграждащ хода на производството по последните в рамките на вече висящия исков процес, поради което и подлежи на инстанционен контрол. Искането е за отмяна на атакуваното определение и произнасяне по същество на частната жалба. Ответникът по частната жалба не взема становище. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Обстоятелството, че предмет на същата е определение, преграждащо по - нататъшното развитие на делото, подлежащо на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК ГПК за първи път, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл. 280 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК предпоставки за допустимостта на исканото обжалване- арг. от чл. 274, ал. 3 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Уредената с нормите на чл. 211 ГПК, респ. на чл. 367 ГПК правна възможност за предявяване на насрещен иск за съвместното му разглеждане с първоначалния иск по вече висящ между същите страни исков процес е допустим от закона способ както за обективно съединяване на искови претенции, така и за правна защита на първоначалния ответник. Същевременно фактът, че законодателят е предоставил в изключително правомощие на решаващия съд да прецени дали това съвместно разглеждане на насрещната искова претенция ще затрудни развитието на процеса, означава, че това е суверенна преценка за ефективност, поради което инстанционният контрол е недопустим. Предвид изложеното атакуваното определение е правилно и не страда от пороците, визирани в частната жалба, поради което и следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение