Определение № 625 от 03.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 592/2009 г.

Производство по чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от Р. Б. Ч. срещу разпореждане № 6* от 08.09.2009 г. по гр. д. № 1365/08 г. на Окръжен съд гр. П.. П. се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на разпореждането. В срока по чл. 276 ГПК не са постъпили възражения от ответника по жалбата О. гр. А.. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Видно е от данните по делото че касаторът е обжалвал решение № 1* от 26.06.2009 г. по гр. д. № 1365/08 г. на Окръжен съд гр. П.. С разпореждане № 5* от 05.08.2009 г. Окръжен съд гр. П. е оставил жалбата без движение с указания до касатора за отстраняване на нередностите и, както и че ако указанията не бъдат изпълнени в едноседмичен срок от получаване на съобщението, жалбата ще бъде върната. Разпореждането е съобщено на касатора на 21.08.2009 г. С обжалваното разпореждане съдът е върнал жалбата на основание чл. 286 ал. 1 т. 2 ГПК. Обжалваното разпореждане е законосъобразно. Чл. 285 ГПК определя, че органът който проверява редовността на подадена касационна жалба е въззивният съд. Ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, въззивният съд съобщава на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. След изтичане на срока, ако нередностите не са отстранени, жалбата се връща обратно на касатора. Основателно въззивният съд е приел че депозираната от касатора касационната жалба е бланкетна и затова е нередовна по смисъла на чл. 284 ГПК. Тя не съдържа основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, не са посочени и основания за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК, не е внесена и дължимата държавна такса. Доводите в частната касационна жалба са неоснователни. С депозираното на 31.08.2009 г. “уточнение” към касационната жалба нередностите на същата не са отстранени. В него са изложени основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, но липсва изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. От уточнението не става ясно кой е съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос който е решен от въззивния съд и кое обуславя допускане на касационното обжалване. Това основание следва да се обоснове, а не само да се цитира нормата от закона. Бланкетното възпроизвеждане на чл. 280 ал. 1 ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване, с оглед законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол и предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор. Неоснователно в жалбата се твърди и че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалния закон, тъй като не е дал нов срок на касатора за отстраняване нередностите на уточнителната жалба. В разпореждането от 05.08.2009 г. съдът подробно е посочил какви нередности на жалбата трябва да бъдат отстранени. След като касаторът не е изпълнил указанията, включително и не е внесъл дължимата държавна такса, съдът няма задължение повторно да оставя жалбата без движение и да дава нови указания. Предвид на изложеното ВКС счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.