Определение № 7835 от 25.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5950/2024 г.

Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от Я. Йорданов в качеството му на председател на Управителния съвет и представляващ Агенция "Пътна инфраструктура", с ЕИК00069508, със седалище и адрес на управление в град София, бул. "Македония", № 3, чрез процесуален представител юрисконсулт, против Определение № 2392 от 29.02.2024г. на Върховен административен съд, тричленен състав, по адм. дело № 1604/2024г. С него, на основание чл. 215, т. 4, вр. с чл. 236 АПК се оставя без разглеждане частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу протоколно определение от 15.12.2023г. по КНАХД №740/2023г. по описа на Административен съд - Благоевград. Поддържа доводи, че определението е неправилно с искане за отмяната му. По така подадената частна жалба е постъпил отговор с възражение от "ЛКВ Димов" ЕООД, представлявано от управител Г. Димов, чрез процесуален представител адвокат Й. Лалова- ХАК, че частната жалба е недопустима и неоснователна, поради което иска да бъде оставена без уважение. Представя списък с разноски пред настоящата инстанция с искане за заплащането им. Постъпила е частна жалба и от "ЛКВ Димов" ЕООД от управителя Г. Димов, чрез процесуален представител адвокат Й. Лалова против Определение № 4444/10.04.2024г. на Върховен административен съд, тричленен състав, по адм. дело № 1604/2024г. С него се отхвърля искането на дружеството за допълване на Определение № 2392 от 29.02.2024г. по адм. дело № 1604/2024г. по описа на Върховен административен съд в частта му за разноските. По частната жалба на дружеството е постъпил отговор от представляващия Агенция "Пътна инфраструктура" с възражение за неоснователност на частната жалба. Върховен административен съд, петчленен състав на втора колегия като взе предвид частните жалби, обжалваните съдебни актове, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: По частната жалба на Агенция Пътна инфраструктура. Частната жалба е подадена в срок, поради което е допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С Определение № 2392 от 29.02.2024г. Върховен административен съд, тричленен състав по адм. дело № 1604/2024г. е оставил без разглеждане частната жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу протоколно определение от 15.12.2023г. по КНАХД № 740/2023г. по описа на Административен съд Благоевград и прекратил производството по адм. дело № 1604/2024г. по описа на Върховен административен съд. Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по жалба на АПИ срещу Решение № 144 от 7.08.2023г. по АНД № 563/2022г. на Районен съд Сандански. С посоченото решение районният съд е отменил Електронен фиш № 8504591890 на АПИ за налагане на имуществена санкция на "ЛКВ Димов" ЕООД в размер на 2500 лева за нарушение на, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от закона за пътищата. Производството е спряно на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, до приключване на образувано дело пред Съда на Европейския съюз № С-61/23 по отправено от Административен съд Хасково преюдициално запитване с Определение № 113 от 31.01.2023г. по КАНД №997/2022г., като Административен съд Благоевград е съдът е приел, че въпросите са пряко относими и към разглеждания пред него спор. Тричленният състав на ВАС е приел, че определението за спиране на производството не подлежи на обжалване предвид изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Предвид изложеното и цитирана практика е оставил без разглеждане касационната жалба. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 229, ал. 1 АПК предвижда, че преграждащите процеса определения подлежат на обжалване с частна жалба. Разпоредбата на чл. 631, ал. 1, изр. второ, ГПК, приложима на основание чл. 144 АПК предвижда изключение, когато делото се спира поради отправено преюдициално запитване. Не е конкретизирана хипотезата дали по това висящо конкретно дело е недопустим инстанционен контрол, или касае и случаите, когато има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държавата членка или на друга държава членка, което има значение за разглеждания спор. Доколкото решението на Съда на Европейския съюз има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а и не само за съда, отправил запитването, забраната на чл. 631, ал. 1, изр. второ ГПК е логично да обхваща, както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправено преюдициално запитване, така и тези, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Спирането във втория случай е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС, идентично с отправеното от друг съд, поради което е изключено от инстанционния контрол в същата хипотеза на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По частната жалба на "ЛКВ Димов" ЕООД срещу определение № 4444/10.04.2024г. на Върховен административен съд тричленен състав по адм. дело № 1604/2024г. С него се отхвърля искане на дружеството за допълване на основание чл. 248 ГПК на Определение № 2392/29.02.2024г. на ВАС по адм. дело № 1604/2024г. в частта за разноските. Съдът е приел, че по въпроса с разноските следва да се произнесе съдът с решението, с което разрешава спора по същество. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 143 от АПК предвижда отговорност за разноските и произнасяне от съда по тях в случаите, когато съдът отмени обжалвания административен акт, отказа да бъде издаден административен акт, при прекратяване на делото, поради оттегляне на оспорения административен акт или когато отхвърли оспорването. Разпоредбата на чл. 81 от ГПК, приложима на основание чл. 144 АПК предвижда във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът да се произнася и по искането за разноски. Така цитираните разпоредби имат предвид хипотезите на съдебен процес, в който спорът се разрешава по същество или производството по този спор е прекратено. В настоящият случай не се разрешава материален спор по същество и разноските следва да се преценяват с крайния акт според правилата за присъждане на разноските, както правилно е приел съдът в обжалваното определение. Аргумент в полза на такъв извод е и разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, която предвижда, че съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Разпоредбата на чл. 226 АПК урежда ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд, след като е върнато за ново разглеждане в касационно производство и не е постановен съдебен акт по съществото на спора между страните. По изложените съображения и в настоящето съдебно производство не се разглеждат искания за присъждане на разноски между страните. Воден от горното Върховен административен съд, петчленен състав, на втора колегия