Определение № 798 от 16.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2862/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго про продажби” АД, [населено място] с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 823 от 25.06.2020 г. по гр.д.№ 989/ 2020 г., с което е потвърдено решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 14079/ 2019 г. и по този начин е прието за установено в отношенията между жалбоподателя и С. Д. С., че С. С. не дължи на „Енерго про продажби” АД 7 132,54 лв, за която сума е издадена фактура № [ЕГН]/ 01.08.2019 г. и която представлява цена на корекция на ползвана електроенергия, доставена в период 31.07.2017 г. – 30.08.2018 г. в обект в м-т „С. Н.”, [улица]. Жалбоподателят претендира въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол по правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС следва да бъдат прецизирани в следния смисъл: за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства; имат ли действие разпоредбите на чл.48 – чл.51 ПИКЕЕ след отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.56 ПИКЕЕ с решение на ВАС по адм.д.№ 2385/ 2016 г.; за правото на доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметката на потребителите, макар в Общите условия да не е предвиден ред, по който да уведоми потребителите за корекцията; предвиждат ли действащите от 2007 г. Общи условия на „Енерго про продажби” АД ред за уведомяване потребителите за извършване едностранно на корекция в сметките им за ползвана електроенергия. Според касатора в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а вторият от тях има и значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна С. С. не взема становище по жалбата. Съдът намира жалбата за допустима, а основателно е и искането за допускане на касационното обжалване. За да уважи предявения иск, въззивният съд приел за установено, че на 30.07.2018 година служители на „Енерго-про мрежи” АД извършили проверка на електромер с фабричен № ..., за която съставили констативен протокол № 1202298 от същата дата. Въз основа на протокола дружеството ответник приело, че на абоната следва да се начисли потребена, но незаплатена електроенергия от 37 660 квтч, на стойност 7 132,54 лева. Провереното средство за търговско измерване е регистрирало цялата отчетена енергия, но 37 660 квтч били отчетени в регистър 1.8.3, който не се визуализирал на дисплея, поради което записаната в него енергия не била фактурирана. Не било известно от кой момент е започнало натрупването на записа в регистър 1.8.3. При тези фактически установявания съдът посочил, че от ангажираните по делото доказателства не може да бъде прието за установено твърдението на ищеца за реално ползване от абоната на енергията, отчетена в скрития регистър. Не ставало ясно каква е причината за разминаването на показанията между дневната и нощна тарифа, както и обозначената в невизуализирания регистър, както и по каква причина регистъра по които е извършената корекция се явява „скрит“. По действащото законодателство средството за търговско измерване трябвало да има показващо устройство – регистър или дисплей, видими за потребителя, което в случая не било налице. Съдът добавил, че след изменението на ЗЕ от 2012 година съществувало законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2 т.6 и по чл.83 ал.1 т. 6 ЗЕ за предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. ПИКЕЕ били отменени с изключение на чл. 48 – чл.51 с решение на ВАС обнародвано в „Държавен вестник“ брой 15 от 14.02.2017 година. КЕВР не била уредила правните последици, възникнали от отменените ПИКЕЕ, поради което те не представлявали приложим закон към датата на извършване на проверката, нито пък били налице предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на електроенергия може да извърши корекция в сметката на потребителя, без да се изисква изрично доказването на виновно поведение от абоната. Затова не можело да бъде направен категоричен извод, че констатираното при проверката количество електроенергия в регистър, който не е активиран за търговски отчет, била потребена от абоната, но неотчетена електроенергия. Нямало също така данни, че при първоначалното монтиране на електромера показанията са му били нулеви по всички регистри, включително скрития. С оглед така очертания предмет на спора и мотивите на въззивния съд, материалноправният въпрос възниква ли право за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметката на потребителите, макар в Общите условия да не е предвиден ред, по който да уведоми потребителите за корекцията, е обуславящ. Въззивният съд го е разрешил, като е дал отрицателен отговор. Положителен отговор на въпроса е даден в соченото от касатора решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 2991/ 2018 г., поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд