Определение № 9385 от 08.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7567/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби, подадени от А. Ю. М. и Н. Д. Д. срещу определение № 11231/09.07.2024 г. постановено по административно дело № 6571/2024г. по описа на Административен съд София-град, тричленен състав. Иска се прогласяване на нищожност на съдебния акт и връщане на делото за разглеждане от компетентен състав, а в режим на евентуалност отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на искането при дадени задължителни указания. Настоящият касационен състав приема, че частните жалби са подадени от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. Производството пред АССГ е образувано по жалбата на А. Ю. М. и Н. Д. Д. срещу чл. 13, б. “а” от Правила за разпределение на дела в Софийския районен съд, приети с решение от 01.11.2016 година на Общото събрание на съдиите от Районен съд – София (Правилата), в който е предвидено, че установителните искове по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс се разпределят по т.нар. “ръчен” избор на съдията, разгледал заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В жалбата е обективирано искане за спиране изпълнението на оспорената разпоредба. Съгласно резолюция на съдия-докладчика от 08.07.2024 г. делото е изпратено на председателя на съда за преразпределение му в тричленен състав. С определение № 11231/09.07.2023 г. постановено по административно дело № 6571/2024г. по описа на Административен съд, тричленният състав отхвърля искането на А. Ю. М. и Н. Д. Д. за спиране на изпълнението на чл. 13, б. “а” от Правила за разпределение на дела в Софийския районен съд, приети с решение от 01.11.2016 г. на Общото събрание на съдиите от Районен съд – София. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема, ме оспореното определение е нищожно. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, субсидиарно приложима в случая предвид чл. 236 АПК, за валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Немотивирано и без да изследва характеристиките на частично атакуваните Правила за разпределение на дела в Софийския районен съд, приети с Решение от 01.11.2016 г. на Общото събрание на съдиите от Районен съд – София, съдът се е произнесъл по искането по чл. 166 АПК, в тричленен състав, без да са изложени мотиви относно характера на оспорения акт и относимата правна уредба относно производството по спиране на неговото изпълнение. В разпоредбите на чл. 128, т. т. 1-8 и ал. 2 АПК са изброените видовете дела, които са подсъдни на административните съдилища и в тази връзка е следвало да бъде преценено дали оспорените Правила могат бъдат отнесени в някоя от изброените категории. Същевременно дали частично атакуваните правила изобщо притежават белезите на административен акт /съгласно легалните дефиниции по чл. 21, чл. 65 и чл. 75 АПК/, на тези по чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК или не представляват акт на административен орган, което определяне е относимо и към допустимостта на производството по чл.166 от АПК във връзка с направено искане за спиране от страна на жалбоподателите. Съставът компетентен да се произнесе по искането по чл. 166 АПК е този, който е компетентен да се произнесе и по главното оспорване. Съгласно разпоредбата на чл. 164 АПК административният съд разглежда делото в състав от един съдия, а в случая административният съд се е произнесъл в тричленен състав. Настоящият състав намира, че административният съд се е произнесъл в незаконен състав, което е основание за обявяване на нищожност на постановения от него съдебен акт. С оглед на изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че оспореното определение на АССГ следва да бъде обявено за нищожно, а делото върнато на същия съд за ново произнасяне по искането от състав на съда по чл. 164 АПК, след съобразяване на мотивите в настоящето определение относно преценката на характера на обжалвания акт и наличие на предпоставките на спиране на предварителното изпълнение на акта, доколкото е допуснато по силата на закона по отношение на конкретния оспорен акт. Водим от горното и на основание чл. 236 АПК, във връзка с чл. 221, ал. 5 АПК, Върховният административен съд,