Определение № 51 от 24.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 747/2010 г.

Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба от С. К. Ж. срещу решение № 589 от 26.02.2010 г. по гр. д. № 518/09 г. на Окръжен съд[населено място]. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответниците по касация Л. Д. К., С. К. Г., Б. К. А., Д. К. М., Е. А. М., Л. А. М., Л. Б. Б., Е. Б. М., С. Г. Ж. и Л. А. Ж. не вземат становище. ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решение № 2101 от 14.04.2009 г. по гр. д. № 264/08 г. на Районен съд[населено място] в частта, в която е прието че 1 000 кв. м. от лозе, собственост на наследодателя на ищците К. Ж., са включени в имот № 04279.603.10 по плана на[населено място], м. „Баларбаши” целия с площ от 3.424 дка и е прекратил производството по делото в тази част. Отменил е решението в останалата му част, като е отхвърлил установителните искове за собственост на лозе с площ от 2 дка в[населено място], м. „Баларбаши”. За да обезсили частично първоинстанционното решение съдът приел, че искът за индивидуализация на имота с граници не е предмет на спора за материално право по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ. За да отхвърли установителния иск за собственост към минал момент съдът е приел, че не било доказано че претендирания имот попада в имота възстановен на ответниците, не били доказани и предпоставките на чл. 34 от ЗД /отм./ за придобиване на имота по давност. С влязло в сила решение бил разрешен спор, но за друга част от имота. Съгласно Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона, е винаги този който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. З. на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Настоящият състав приема, че в изложението е формулиран въпрос дали е допустимо спорът за материално право за точното местоположение на границата между два земеделски имота да се реши в исково гражданско производство по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, или в административното производство по чл. 18д ал.8 и 9 ППЗСПЗЗ, или по чл. 26 ППЗСПЗЗ. С оглед мотивите на съда в обжалваното решение, посоченият в изложението правен въпрос е съществен за настоящото дело. По този въпрос е налице противоречие на обжалваното решение с вече постановени решения на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, затова следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, съдът