Определение № 37 от 14.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7134/2014 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК. Образувано е по частна жалба на П. на Р. Б. срещу разпореждане от 7 юли 2014 г., постановено по гр.д. 6723 по описа на Софийски градски съд за 2014 г., с което е върната въззивна жалба с вх. № 1014220/01.04.2014 г. на П. на Б.срещу решение от 11 март 2014 г., постановено по гр. д. № 1275/2013 г. по описа на районния съд в гр. София за 2014 г. В жалбата се оспорват изводите на съда, че П. на Р. Б. дължи заплащане на държавна такса при въззивно обжалване в съдебно производство по ЗОДОВ. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че разрешаването на спора ще е в зависимост от тълкуването на поставения въпрос в образуваното с разпореждане от 7 ноември 2014 г. на председателя на Върховния касационен съд тълкувателно дело № 7/2014 г. на ОСГК, а именно дължи ли П. на Р. Б. като ответник по искове за обезщетение на вреди по ЗОДОВ внасяне на държавна такса при въззивно и касационно обжалване на съдебни решения или следва да бъде освободена от заплащането й съгласно чл. 83, ал. 1, т. 3 и чл. 84, т. 1 ГПК. Ето защо производството по делото следва да се спре до постановяване на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение