Определение № 307 от 29.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 222/2020 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК. С постановено от настоящия състав на ВКС, ТК, Първо отделение в производство по чл. 288 ГПК определение № 88 от 27.V.2020 г. по т. д. № 22382020 г., е била оставена без разглеждане касационната жалба на „УниКредит Булбанк“ АД-София (с вх. № 16143/27.VІІІ.2019 г.), подадена като „частна“ срещу решение № 1876 на Софийския апелативен съд, ГК, 10 с-в, от 23.VІІ.2019 г. по гр. дело № 2193/2018 г. Като необжалвано, това прекратително определение е влязло в сила на 4.VІІІ.2020 г. Следователно, при условията на чл. 296, т. 2 in fine ГПК, атакуваното решение на САС, постановено по отхвърленото искане на кредитната институция с правно основание по чл. 251 ГПК следва да се счита влязло в сила на същата дата: 4 август 2020 г. Предмет на настоящето частно производство по реда на чл. 274, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 2 ГПК /и чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК/ е атакуване на определение № 2493/23.VІІ.2019 г., постановено от същия състав на САС по горното дело, с което той е отказал да измени / а не да допълни / първоначалното си въззивно решение № 679/22.ІІІ.2019 г. по съществото на спора в частта му за разноските, излагайки съображението, че присъдените в полза на „Уникредит Булбанк“ АД-София деловодни разноски отразяват „съотношението на уважената, респ. отхвърлената част от исковете“, водени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Единственото оплакване на банката настоящ частен жалбоподател е за постановяване на атакуваното определение на САС при допуснати от неговия състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Инвокирайки довод, че в диспозитива на въззивното решение „изобщо липсва произнасяне досежно разпределяне отговорността за сторените в процеса разноски от страните“, кредитната институция претендира отменяване на обжалваното определение на САС и постановяване на друго, от настоящата инстанция, с което искането й по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК да се уважи. Ответницата по частната жалба Я. К. К. от София не е ангажирала свое становище по основателността й. В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че настоящата частна жалба е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, както и че тя е постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /считано от датата на връчване на атакувания съдебен акт – 5.VІІІ.2019 г./, намира, че същата следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е основателна. Констатира се, че последните два отменителни абзаца от диспозитивната част на решение № 679/22.ІІІ.2019 г. на САС, ГК, 10-и с-в, постановено по гр. дело № 2193/2018 г., имат характера на процесуални определения, доколкото с първия от тях ответницата по положителните установителни искове на Банката Я. К. К. е била освободена изцяло от отговорността си за разноски към кредитната институция за сума в размер на 5 858.17 лв. за исковото производство и съответно за сума в размер на 1 756.22 лв. за заповедното производство по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК, докато с втория абзац от диспозитива на това въззивно решение търговецът настоящ частен жалбоподател е бил освободен изцяло от отговорност за разноски към ответницата по исковете му Я. К. К. за сума в размер на 132.91 лв. При тези данни по делото в процесния случай по необходимост се налага извод, че е неверен решаващият мотив на САС към атакуваното негово определение № 293/23.VІІ.2019 г. по гр. д. № 2193/2018 г., че той бил „присъдил деловодни разноски, които са съобразени със съотношението на уважената, респективно отхвърлената част на исковете“. Следователно атакуваното определение на САС се явява процесуално недопустимо: предвид постановяването му вместо по искане с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК – по друго: с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК. Ето защо атакуваното определение на САС ще следва се обезсили и – в тази му част - делото да бъде върнато за ново разглеждане от същия състав на САС, който надлежно да се произнесе по действителното искане за допълване на въззивното решение по съществото на спора с присъждане на разноски: „съобразно уважената, респ. отхвърлената част на исковете“, водени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен, Търговска колегия, Първо отделение