Определение № 23 от 12.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2502/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Р. Д. от [населено място] /ищец в първоинстанционното производство и въззиваем във въззивното производство/ чрез Адвокатско дружество „Г. и Партньори“, представлявано от адв. С. Е. С., срещу определение № 11902 от 16.09.2020г. по гр. дело № 4688/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 14 състав, с което е оставена без уважение молбата от 13.07.2020г. по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 1439 от 02.07.2020г. по гр. дело № 4688/2020г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че му се дължат направените разноски за правна защита и съдействие във въззивното производство, изчислени върху потвърдения материален интерес 7 000 лв. Моли определението да бъде отменено и да му бъдат присъдени направените разноски за производството пред САС съобразно уважената част на иска. Ответникът Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, [населено място] /ответник в първоинстанционното производство и въззивник във въззивното производство/ не изразява становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, приема следното: Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да остави без уважение молба с вх. № 70679/13.07.2020г., депозирана от въззиваемия П. Р. Д. от [населено място] чрез Адвокатско дружество „Г. и Партньори“, представлявано от адв. С. Е. С., по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 1439 от 02.07.2020г. по гр. дело № 4688/2020г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските, въззивният съд е приел, че с оглед крайния изход на спора, в случая частично уважаване на въззивната жалба, т. е. съдът е възприел в известна степен аргументите на въззиваемия, а тези на ответната страна е отхвърлил, молбата е неоснователна. Определението на Софийски апелативен съд е неправилно. С решение № 4937 от 03.07.2019г. по гр. дело № 16915/2018г. на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2 състав ответникът Застрахователна компания „Лев Инс“ АД е осъден да заплати на ищеца П. Р. Д. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сума в размер 28 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 09.07.2016г., заедно със законната лихва, считано от 09.10.2016г. до окончателното изплащане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 578,67 лв. – разноски по делото, на Адвокатско дружество „Г. и партньори“ сумата 1 334,67 лв. - адвокатско възнаграждение и на СГС държавна такса в размер 933,33 лв. Искът по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над 28 000 лв. до пълния предявен размер 30 000 лв. е отхвърлен като неоснователен и ищецът е осъден да заплати на ответното дружество юрисконсултско възнаграждение в размер 13,33 лв. Ответникът е обжалвал решението на СГС в осъдителната му част за сумата над 13 000 лв. до присъдените 28 000 лв., т. е. в осъдителната част за сумата 15 000 лв. С решение № 1439 от 02.07.2020г. по гр. дело № 4688/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 14 състав първоинстанционното решение е отменено в частта, с която ответникът /въззивник/ Застрахователна компания „Лев Инс“ АД е осъден да заплати на ищеца /въззиваем/ П. Р. Д. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата над 20 000 лв. до 28 000 лв., както и в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати държавна такса над 800 лв. до 933,33 лв., разноски над сумата 330 лв. до 578,67 лв. и възнаграждение на Адвокатско дружество „Г. и партньори“ над сумата 1 130 лв. до 1 334,67 лв. Решението на СГС е потвърдено в останалата обжалвана част, с която искът на П. Р. Д. срещу Застрахователна компания „Лев Инс“ АД е уважен за сумата над 13 000 лв. до 20 000 лв., т. е. в частта за 7 000 лв. Въззивният съд е осъдил П. Р. Д. да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД юрисконсултско възнаграждение в размер 150 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В конкретния случай обжалваемият правен интерес за ответника /въззивник в производството пред САС/ е 15 000 лв., въззивната жалба е уважена частично за сумата 8 000 лв., а в останалата част за сумата 7 000 лв. е приета за неоснователна, поради което в осъдителната част за разликата над 13 000 лв. до 20 000 лв. решението на СГС е потвърдено. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемият /ищец в първоинстанционното производство/ има право да получи част от направените разноски за въззивното производство, изчислени съразмерно на неоснователната част от въззивната жалба. Въззиваемият П. Р. Д. е направил разноски за въззивното производство в размер 1 180 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение, искането за тяхното присъждане е заявено своевременно със становище вх. № 7560/08.06.2020г., с което са представени списък за разноски по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие № 396/04.06.2020г. и платежно нареждане от 05.06.2020г. т. е. преди съдебното заседание. С оглед обжалваемия интерес и неоснователната част на въззивната жалба, съответно правилността на първоинстанционното решение, дължимите на П. Д. разноски са в размер 550,67 лв., изчислени по формулата /1 180 лв. х 7 000 лв./:15 000 лв. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че определението на Софийски апелативен съд е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо това ответникът Застрахователна компания „Лев Инс“ АД да заплати на частния жалбоподател П. Р. Д. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 550,67 лв. – направени разноски за въззивното производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение