Определение № 9457 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8431/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от И. Р. К., чрез адв. К. Чакъров, срещу Определение № 4266/02.02.2026г. постановено от Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело № 11668/2025г. С обжалваното определение, на осн. чл. 159, т. 1 АПК, е оставена без разглеждане жалбата на И. Р. К., с която се оспорва недопускането ѝ до участие в конкурс за длъжността „Началник на Общинска служба по земеделие – Източна“, обявен със Заповед № РД-04-13307/25.09.2024 г. на директора на Областна дирекция (ОД) „Земеделие“ София-град, като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото. В частната жалбата се навеждат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и неговата цел. Позовава се на чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България. Моли за неговата отмяна и връщане делото на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – директор на ОД „Земеделие“ – София-град в писмено възражение излага съображения, че частната жалба е неоснователна, а оспореното определение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение административният съд е оставил без разглеждане жалбата на И. К., с която се оспорва недопускането ѝ до участие в конкурс за длъжността „Началник на Общинска служба по земеделие – Източна“, обявен със Заповед № РД-04-13307/25.09.2024г. на директора на ОД „Земеделие“ София-град, като процесуално недопустима и е прекратил производството по делото. За да постанови определението си съдът е приел, че със оспорената заповед се поставя началото на производството по провеждане на конкурс за заемане на длъжност по служебно правоотношение. Посочено е, че актовете за откриване на конкурс за заемане на длъжност по служебно правоотношение са част от процедурата на заемане на длъжност по служебно правоотношение, като този акт няма адресати. Актът не създава права или задължения, нито непосредствено засяга права, свободи или законни интереси на отделни граждани, независимо дали участват в конкурсната процедура или не. Направените от административния орган волеизявления за обявяване на конкурс за длъжности по служебно правоотношение при определени изисквания за заемане на длъжността, не оказват въздействие върху право на жалбоподателя или негов законен интерес, поради което не подлежат на контрол за законосъобразност. Предвид липсата на акт по см. на чл. 21, ал. 1 АПК е направен извод за липса на предмет на спора поради което производството пред съда не е допустимо. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че така постановеното определение на административния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила, предвид следните съображения: Съгласно нормата на чл. 10в, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) допускането на кандидатите до конкурса се извършва от конкурсна комисия, която изготвя списъци на допуснатите и недопуснати кандидати, които обявява на интернет страницата на администрацията, а при липса на такава - на общодостъпно място по чл.10а, ал.1, т.5, на седмия ден от крайната дата за подаване на документите. В разпоредбата на чл.10в, ал.4 ЗДСл. е регламентирано, че недопускането до участие в конкурса подлежи на административен контрол пред органа по назначаването в тридневен срок от обявяване на списъка. Органът по назначаването се произнася в тридневен срок. Жалбата не спира конкурсната процедура, а решението на органа по назначаването не подлежи на съдебен контрол. С разпоредбата на чл. 10в, ал. 4 от ЗДСл. на практика е ограничено правото на съдебна защита срещу решението на комисията, което е допустимо по аргумент на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, защото е установено със закон. Законодателят изрично е предвидил, единствено и само административен контрол срещу недопускане до участие в конкурсна, като е изключил съдебния такъв. Оспореният от жалбоподателката списък за допуснати и недопуснати кандидати по документи за длъжността „Началник на Общинска служба по земеделие – Източна“ към ОД „Земеделие“ - София-град не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Прегледът на нормативната уредба сочи, че актовете по обявяване, провеждане и финализиране на конкурсната процедура не могат да бъдат оспорени по съдебен ред. Изложеното по-горе налага извод за правилност на крайния извод на АССГ за недопустимост на оспорването на списъците на недопуснати кандидати, респ. недопускането на К. до участие в конкурс за длъжността „Началник на Общинска служба по земеделие – Източна“, обявен със Заповед № РД-04-13307/25.09.2024 г. на директора на ОД „Земеделие“ София-град. При липсата на годен за оспорване пред съд административен акт, то правилно и в съответствие с чл. 159, т. 1 АПК АССГ е оставил жалбата на И. К. без разглеждане и е прекратил производството по делото. Ответникът по касация претендира разноски, но не е представил доказателства за направени такива. Не е заявена претенция за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, но дори и да беше направена, то ответникът не е бил представляван в касационното производство от юрисконсулт. По тези съображения разноски на ответника не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение