Определение № 60459 от 21.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4714/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищцата М. С. А. срещу определение № 842 от 30. 06. 2021г. по ч. гр. дело № 7670/2021г. на СГС, I г.о., с което е потвърдено определение № 20099227 от 19. 04. 2021г. по гр. дело № 51184/2020г. на СРС, ГО, 165 състав, с което делото, образувано по иск срещу Столична община за прогласяване на нищожността на решение от 07. 08. 2020г. по адм. дело № 9922/2019г. на АССГ, II отд., 30 състав, е прекратено пред гражданския съд и е изпратено по компетентност на АССГ. Жалбоподателката поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като моли да бъде отменен и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на спора по същество. Твърди, че въззивният съд необосновано е тълкувал разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК и чл. 103 ГПК, без да е съобразил естеството на спора между страните, който касае прекратяване на наемно правоотношение, т. е. е гражданскоправен. Счита, че АПК не е специален спрямо ГПК нормативен акт, поради което в случая следва да се приложат общите правила на ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване в частната касационна жалба А. преповтаря доводите и съображенията, изложени в самата частна жалба, сочейки единствено чл. 280, ал.1, т. 3, пр. 2 ГПК като допълнително основание за допускане на касационно обжалване, защото произнасянето на ВКС ще е от значение за развитието на правото с оглед необходимостта от разграничаване на хипотезите на нищожен съдебен акт от тези на нищожен индивидуален административен акт. Ответникът по частната касационна жалба - Столична община подава писмен отговор, в който поддържа, че жалбата е недопустима като просрочена; че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и че тя е неоснователна. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от легитимирана страна и насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване преграждащ съдебен акт. Неоснователен е доводът на ответника, че тя е просрочена. Подадена е на 15. 07. 2021г. в рамките на едноседмичния законен срок, започнал да тече след 12. 07. 2021г. /датата на която на жалбоподателката е връчен препис от обжалвания акт, чрез адвоката й/ и е изтекъл на 20. 07. 2021г.. Не са налице обаче релевираните основания за допускане на касационно обжалване. Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на М. С. А. срещу Столична община за прогласяване на нищожността на решение № 4520 от 07. 08. 2020г. по адм. дело № 9922/2019г. на АССГ, II отд., 30-ти състав, с което е отхвърлена жалба срещу заповед № РД-09-48/08.02.2012г. на Кмета на район Слатина към СО, с която на основание чл. 46, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 1 ЗОС и чл. 33, ал. 2 Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО, е прекратено наемно правоотношение между страните относно общинско жилище. Въззивният съд е потвърдил прекратяването на делото пред сезирания граждански съд и изпращането му по компетентност на съответния административен съд, след като е констатирал, че предмет на предявения иск е установяване на нищожността на съдебно решение, постановено от административен съд, приемайки, че такъв спор е подведомствен на административните съдилища. Посочил е, че компетентността на административните съдилища е регламентирана в чл. 128 АПК, като нормата на чл. 128 АПК е специална и изключва приложението на общата норма на чл. 14 ГПК. Според изричния текст на чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК на административните съдилища са подведомствени исковете за обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на съдебни решения, постановени от административните съдилища, т.е. те са изключени от подведомствеността на общите съдилища. Касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС се допуска при кумулативното наличие на две предпоставки: обща – поставен от касатора правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и който е обусловил решаващите му правни изводи и допълнителна – някоя от посочените в чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно приетото в т. 1 на горецитираното ТР обуславящият изхода на делото правен въпрос, следва да е формулиран от касатора в изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, не е в правомощията на касационния съд сам да извежда въпроса, разрешен от въззивния съд от значение за крайния изход на спора. Касаторката въобще не е формулирала правен въпрос, а и такъв не може да бъде изведен от изложените от нея съображения, поради което не е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване. При това положение е безпредметно да се изследва наличието на наведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Само за пълнота следва да бъде посочено, че съгласно практиката на ВКС, както и на смесените състави на ВКС и ВАС, разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК е недвусмислена, че исковете за прогласяване нищожността на съдебно решение, постановено от административен съд, е подведомствен на съответния административен съд. В този смисъла са: определение № 7 от 13. 02. 2019г. по гр. д. № 6/2019г. на 5 членен състав на ВКС и ВАС, решение № 370 от 30. 10. 2012г. по гр. д. № 480/2012г. на ВКС, І г.о., определение № 297 от 14. 05. 2010г. по ч. гр. д. № 157/2010г. на ВКС, ІV г.о. и др.. Не са налице и основанията на чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, за които съдът следи служебно. С оглед изхода на настоящото производство, на основание чл. 25а, ал. 3 НЗПП вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на Столична община юрисконсултско възнаграждение за настоящото касационно производство, в размер на 50 лв.. На основание гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,