Решение № 2645 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4695/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Н. и В. Й. Ш., чрез адв. Атанасова, против решение №10513 от 19.12.2024 г., постановено по адм. дело № 1199/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлено оспорването им за прогласяване нищожност на заповед № 344/09.04.1997 г. на кмета на Община Бургас, в частта в която е одобрено частично изменение на ЗРП на кв.107 по плана на зона „Г“, к/с“Меден рудник“, относно обособяването на кв.114 и включването в него на парцел VІ за имот 1632, с отреждане за инфраструктурен коридор. Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК, и се иска отмяната му със законните последици. Ответникът кмета на Община Бургас не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се потвърди изцяло обжалваното решение като валидно, правилно и обосновано. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображенията: Обжалваното решение е мотивирано с липса на основанията, при които по реда на чл. 146, т. 1 до т. 5 АПК може да се приема наличие на нищожност на оспорената заповед № 344/09.04.1997 г. на кмета на Община Бургас, с която е одобрено частично изменение на ЗРП – застроително-регулационен план на кв.107 по плана на зона „Г“ на комплекс „Меден рудник“, което се състои в корекция на трасето на улицата между о.т.512, 515 и 548, откриване на нови о.т. от 765 до 790, обособяване на нови квартали, тъй като е издадена от компетентния орган, в изискуемата писмена форма и при спазена процедура. След анализ на документите по административната преписка е установено, че не са допуснати нарушения, които да водят до нищожност на заповедта. Съобразявайки принципа, заложен в чл.142, ал.1 от АПК, първоинстанционният съд е обследвал наличието на предпоставките по чл.32, ал.1,т.1 и т.3 от ЗТСУ, тъй като на тези правни основания е издадена заповедта, като не е установил допуснати нарушения и то от категорията на съществените, които да са толкова тежки, че да игнорират заповедта от правния мир. Като неоснователни са възприети възраженията за нищожност на заповедта,поради отреждане на собственият на жалбоподателите имот 1632 за инфраструктурен коридор, с което се ограничава правото им на собственост, а също и тези, че процесният имот все още не е отчужден, като са изложени подробни мотиви в тази насока. Изложени са подробни мотиви и за възприетите в трайната съдебна практика критерии за разграничение на нищожност и унищожаемост на административните актове, като доводите на оспорващите са определени като относими към законосъобразността на процесната заповед, преценката на която е преклудирана с влизане в сила на заповедта. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. За да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целените от издателя действие и последици. Съобразно посочения критерий нищожни са актовете, издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. Следователно, нищожен е само този административен акт, който поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицира като административен акт и въобще като юридически акт и се третира от правото като несъществуващ, поради което изобщо не може да породи, измени или погаси разпоредените права и задължение /последици/. Действително, във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно с оглед тежестта на порока, от който евентуално е засегнат - дали той е годен да предизвика правни последици. Както обосновано е прието в обжалваното решение, порок от категорията на изброените по-горе не се установява да е налице при постановяване на заповед № 344/09.04.1997 г. на кмета на Община Бургас, тъй като е издадена от кмета на общината и при спазване изискванията на приложимият правен режим по ЗТСУ/отм./ и ППЗТСУ/отм./. Обоснован е и изводът на съда, че заповедта отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като е в предписаната от закона писмена форма, както и съдържание - фактически и правни основания, а мотивите за изменение на действащият план се съдържат в съпътстващата издаването на заповедта документация. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова съществен, че практически се приравнява на липсата на форма и оттам на липсата на волеизявление, което в случая не е налице. Законосъобразен е и изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати други съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нищожност, както и, че не са налице пороци, които да обосноват нищожност поради „драстично“ противоречие с материалния закон. За да е налице такова противоречие следва да е налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма или акт със същото съдържание да не може да бъде издаден въз основа на никакъв нормативен акт, от нито един орган. Всички останали несъответствия на административния акт са основания за неговата отмяна като унищожаем /незаконосъобразен/, но не и за прогласяването му за нищожен. В тази връзка обосновано са игнорирани от първоинстанционният съд доводите за незаконосъобразност на заповедта, тъй като е безспорно по делото обстоятелството, че процесната заповед е влязла в сила и съставлява стабилен административен акт. Неоснователен е доводът за ненастъпило до момента отчуждаване на имота с оглед предвижданията на плана, тъй като отчуждителната процедура е самостоятелна административна процедура, последваща одобреното изменение на плана, в който смисъл административният съд е изложил подробни мотиви за приложимият правен режим. Останалите доводи в касационната жалба касаят пороци на процесното решение, въведени в първата съдебна инстанция, които се явяват ирелевантни, тъй като са относими към законосъобразността на одобреното изменение на плана. С оглед на изложеното, настоящият състав намира решението за законосъобразно,поради което следва да се остави в сила. Разноски не се претендират от ответникът и не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,