Решение № 250 от 12.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 233/2009 г.

Обжалвано е въззивно определение № 2* постановено на 09.02.2009 год. по в.ч.гр.дело № 207/2009 год. по описа на Софийския градски съд, VІ отделение, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу определение от 25.11.2008 год. по гр.дело № 24538/2008 год. на Софийския районен съд, 77-ми състав за оставане без уважение искане на основание чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски по делото. Недоволна от въззивното определение е жалбоподателката Е. Л. М. ЕГН ********** от гр. С., която го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като претендира за отмяната му, с освобождаване от заплащане на такси и разноски по посоченото дело за делба. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа жалбата и като взе предвид данните по делото, приема следното. Частната касационна жалба е допустима, а разгледана по същество е основателна. Определението на въззивния съд е незаконосъобразно. Отказът на първоинстанционния съд да освободи страната от внасяне на държавна такса препятства упражняването на правото на иск, поради което частната въззивна жалба е допустима съгласно чл.274, ал.1 ГПК и по нея въззивната инстанция дължи произнасяне по същество на искането на основание чл.83, ал.2 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение