Определение № 369 от 13.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2533/2017 г.
ВКСIII гражданско отделение13.11.2017reporting judge Геника Михайлова
Ruling
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 11799/ 31.10.2017 г. на М. А. Г. с искане по чл. 253 ГПК, неточно именувана „частна жалба“. Определението не подлежи на обжалване. След въвеждането му в електронната система на Върховния касационен съд делото да се върне на докладчика за изготвяне на проекта за решение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Grounds
Настоящият състав намира за изключени предпоставките на чл. 253 ГПК, в хипотезата на която следва да се постави подадената молба според доводите и исканията в нея. Съображенията за това са следните: В единственото проведено откритото съдебно по делото от 31.10.2017 г. заседание жалбоподателят направи искането за отвод на докладчика. В представената от него молба, която не бе намерена в кориците на делото и остана в държане на жалбоподателя, в протоколираните изявления на последния и в неговата молба вх. № 11799/ 31.10.2017 г. липсват надлежни твърдения, които да са обективно годни да покрият някоя от хипотезите на чл. 22, ал. 1 ГПК. Следователно е неоснователно повторното искане за отвеждането на докладчика, което бе оставено без уважение от настоящия състав на Върховния касационен съд, а извършените съдопроизводствени действия при участието на този докладчик са валидни. В откритото съдебно заседание от 31.10.2017 г. жалбоподателят направи и искане за спиране на производството по делото и за сезиране на Конституционния съд на Република България. Изтъкна, че отказът на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители да приложи по аналогия института на реабилитацията, уреден в чл. 80а ЗННД, с който отказ е обосновано обжалваното допълнително решение от 09.12.2016 г. по дисц. дело № 27/ 2016 г., намира да противоречи на основния закон на Република България. Жалбоподателят не сочи в кои конституционни правни норми съзира несъответствие с приложените или с приложимите, поради които е постановено допълнителното решение. Несъответствие не съзира и настоящия състав, а то е годно да осъществи привременната пречка от чл. 150, ал. 2 КРБ, която би задължила Върховният касационен съд да спре производството по делото и да сезира Конституционния съд на Република България. Следователно повторното искане за това на жалбоподателя е неоснователно, а извършените съдопроизводствени действия в откритото съдебно заседание от 31.10.2017 г. са валидни. При тези мотиви, съдът
Cited provisions
5- чл. 22, ал. 1 ГПК
- чл. 253 ГПК
- чл. 80 ЗННД
- чл. 150, ал. 2 КРБ
- чл. 150, ал. 2