Решение № 210 от 16.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1027/2009 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на А. А. Ю., М. А. Ю., С. А. Ю. и Р. А. Ю., всички от гр. Я., Б. област против решение № 144/07.07.2009 год. по гр.дело № 928/2008 год. на Окръжен съд Б., с което са уважени ревандикационните искове, а в останалата част е оставено в сила първоинстанционното решение № 1646/21.07.2008 год. по гр.дело № 1149/2007 год. на Районен съд-гр. Разлог и отказът от наследство на Ф. А. О. е прогласен за нищожен. С определение № 1436/29.07.2009 год. по гр.дело № 928 по описа за 2008 год. въззивният съд е оставил без движение касационната жалба срещу въззивното решение, защото е констатирал нередовности, подробно описани в съдебния акт, между които е вменил в задължение на касаторите да посочат обжалваемия интерес, съгласно изискванията на чл.280, ал.2 ГПК. Съобщението, с копие от определението е получено от касаторите на 03.08.2009 год. и в изпратения отговор, с вх. № 2694/07.08.2009 год. касаторите са се позовали на приложените в първоинстанционното производство данъчни оценки на процесните земеделски имоти – седем броя ниви и два броя ливади. Касационният съд счете, че е налице неизпълнение на задължителните указания, съгласно чл.280, ал.2 ГПК, което се установява и от извършената проверка по допустимост на касационното производство, с в. № 14554/07.09.2009 год., поради което касационната жалба следва да се върне, а на основание чл.286, ал.1, т.3 ГПК, защото: предмет на ревандикационните искове, предявени от Ф. А. О. срещу касаторите, в качеството им на ответници по тях, са земеделски земи – нива, с площ от 0.654 дка, с данъчна оценка 8,80 лева, нива, с площ 1.802 дка, с данъчна оценка 24,30 лева, нива, с площ 2.096 дка, с данъчна оценка 28,30 лева, нива, с площ 1.559 дка с данъчна оценка 21 лева, нива, с площ 0.655 дка с данъчна оценка 4,70 лева, нива, с площ 3.773 дка с данъчна оценка 45,30 лева, нива с площ 2.529 дка с данъчна оценка 30,20 лева, ливада с площ 4.378 дка с данъчна оценка 31,70 лева и ливада с площ 7.690 дка с данъчна оценка 55,40 лева. Ревандикационните претенции на ищцата, като наследник, с конкретни наследствени права е ограничена от нея, до размер на 1/7 ид.ч. и е уважена именно в този обем от въззивния съд, какъвто е и размера на обжалваемия интерес. В отговора си от 07.08.2009 год. касаторите са посочили обжалваем интерес, позовавайки се на приложените в първоинстанционното производство данъчни оценки на всяка една от земеделските земи, предмет на ревандикационите искове, който е под 1 000 лева. По уважената установителна претенция, изразяваща се в обявяване нищожността на отказа от наследство, която също е предмет на касационната им молба, въпреки че е неоценяема, касаторите също следва да заявят обжалваемия интерес, с оглед проверката, която се извършва от съда, относно допустимостта на касационното обжалване. Касационната жалба и приложеното към нея изложение, както и отговора, постъпил на 07.08.2009 год. не съдържат данни за размера на обжалваемия интерес на всеки от уважените ревандикационни искове различни от данъчните оценки на имотите. Касаторите не са посочили обжалваемия интерес и по уважения иск за нищожност на отказа за наследство, поради което и на основание чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и касационната жалба следва да се върне, на основание чл.286, ал.1, т.3 ГПК. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.