Определение № 212 от 28.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 624/2011 г.

Производството е образувано по касационна жалба на А. Х. Х. и М. Г. Х., и двамата от [населено място], срещу решение № 35 от 04.02.2011 г. по в.гр.д. № 9395/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., намира, че жалбата е недопустима по следните съображения: Решението на въззивния съд е по субективно и обективно съединени искове на двамата касатори за сумата 3665,77 лв. общо, представляваща обезщетение по чл. 31 ал. 2 ЗС, и за сумата 1027,56 лв. общо, представляваща изтекла лихва върху главницата до предявяване на исковете. То не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, тъй като цената на всеки отделен иск е под 5000 лв. В случая е неприложим § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /обн.ДВ бр.100/21.12.2010 г., в сила от същия ден/, тъй като касационната жалба е подадена на 07.03.2011 г. и не е налице заварено висящо производство пред касационната инстанция към момента на влизане на този закон в сила. С оглед изложеното жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима и да се прекрати производството по настоящото дело. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение