Определение № 190 от 21.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 782/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], против решение от 09.02.2011 г. по гр. д. № 8641/2010 г. на Софийски градски съд, ІV „д” въззивен състав, с което е потвърдено решение от 02.03.2010 г. по гр. д. № 27690/2009 г. на Софийски районен съд, 29 състав, в частта за отхвърляне на предявените от [фирма] против Л. Н. В. искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземания за стойността на ползвана топлинна енергия за периода м. февруари 2004 г. - м. април 2008 г. за топлоснабден имот в [населено място],[жк], [жилищен адрес] аб. № 245940, и за обезщетение за забава върху стойността на ползваната топлинна енергия за периода 01.04.2004 г. - 27.10.2008 г., предмет на издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение, за разликите съответно над сумата 1 080.10 лв. до пълния размер от 2 114.14 лв. и над сумата 553.58 лв. до пълния размер от 604.33 лв. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане за неговата отмяна. Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предвиденото в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание. Ответницата по касация Л. Н. В. от [населено място] е депозирала писмен отговор по чл.278 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, констатира следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Със законодателното изменение на чл.280, ал.2 ГПК, извършено със ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до10 000 лв. - за търговски дела. Съгласно § 26 ЗИД на ГПК, изменението е в сила от датата на обнародване на закона в „Държавен вестник” - 21.12.2010 г., като според § 25 по действащия до изменението процесуален ред се приключват само висящите - пред съответната инстанция, дела. Обжалваното въззивно решение е постановено по гражданско дело, образувано по предявени от дружеството - касатор обективно съединени установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, всеки с цена под 5 000 лв. Касационната жалба е подадена на 23.03.2011 г., т. е. след влизане в сила на изменението на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията от ДВ бр.100/21.12.2010 г., от която дата делото следва да се счита за висящо пред касационната инстанция. Предвид разпоредбите на § 25 и § 26 ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., и с оглед цената на всеки един от обективно съединените искове, която е под лимитирания в чл.280, ал.2 ГПК минимален размер за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения по граждански дела, касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното и на основание чл.280, ал.2 ГПК /ред., обн. ДВ бр.59/2007 г./, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,