Определение № 594 от 08.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4859/2017 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е разпореждене от 13.11.2017г. по гр.д.№3472/2017г. на АС София, с което е върната частната касационна жалба вх.№153030/14.09.2017г. на К. И. Б., срещу определение от 24.07.2017г. по гр.д.№3472/2017г. на АС София за потвърждаване на разпореждане от 26.05.2017 г. по гр.д. № 2316/ 2008 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, І - 11 състав, с което е оставена без уважение молбата на К. И. Б. от 18.05.2017 г. да бъде освободен от задължението да внесе депозит от 100 /сто/ лева по допуснатата по делото СТЕ. Жалбоподателят К. И. Б., поддържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането и прави искане същото да бъде отменено и частната му жалба да бъде разгледана по същество. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С определение от 24.07.2017 по гр.д.№3472/2017г. на АС София е потвърдено разпореждане от 26.05.2017 г. по гр.д. № 2316/ 2008 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, І - 11 състав, с което е оставена без уважение молбата му от 18.05.2017 г. да бъде освободен от задължението да внесе депозит от 100 /сто/ лева по допуснатата по делото СТЕ. Съдът е изложил съображения за това, че по искането му за освобождаване от разноски се е развило инстанционно производство. С разпореждане от 19.02.2010 г. на зам.председателя на СГС искането е оставено без уважение. Това разпореждане е отменено от САС и с определение от 19.04.2010 г. по гр.д. № 494/2010 г. САС е освободил Б. от внасяне на ½ част от дължимите разноски. Определението на САС е потвърдено с определение от 01.11.2011 г. по гр.д. № 413/2011 г. на ІV г.о. на ВКС. Съдът е посочил, че въпросът за освобождаване от разноски би могъл да бъде и преразгледан, ако са налице нови факти и обстоятелства, обосноваващи извод, че лицето е в невъзможност да заплати и ½ от дължимите разноски в производството, но от приложените от частния жалбоподател документи не се установяват такива. Получаваните от него доходи и тогава /т.е. когато е бил освободен от половината част от разноските/, и сега, са в приблизително еднакъв размер. Що се отнася до заболяванията му, дори и същите да са се влошили през годините му, лицето не е приложило доказателства за по-големи размери на парични суми, които следва да отделя ежемесечно за лекарства в сравнение с преди. Срещу това определение е подадена частна жалба вх.№153030/14.09.2017г. на К. Б., която с разпореждане от 13.10.2017г. е оставена без движение, с указание да се отстранят нередовности на същата - представяне препис от жалбата, приподписване същата от адвокат и за да се изложат основания за допустимост на касационното обжалване с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, вр.чл.284, ал.3 ГПК. Съобщението за това разпореждане е получено лично от жалбоподателя на 16.10.2017г. С обжалваното разпорежданеопределение от 13.11.2017г. по гр.д.№3472/2017г. частната касационна жалба е върната, тъй като в дадения от съда срок не са били отстранени нейните нередовности. Така постановеното разпореждане е правилно. Настоящият състав намира, че указанията за отстраняване нередовности на частната жалба не са изпълнени в рамките на определения от съда срок, изтекъл на 23.10.2017г. Съгласно чл. 274, ал.3 ГПК, вр.чл.280,ал.1 и 2 ГПК, вр.чл.284, ал.2 и 3 ГПК касационната жалба трябва да се приподпише от адвокат и към нея се прилага изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, които изисквания касаят редовността на жалбата. В случая преценката на апелативния съд, че касационна жалба вх. № 15303/14.09.2017г. не отговаря на изискванията за редовност е правилна и законосъобразна, като съгласно чл. 286, ал. 1 т. 2 ГПК същата правилно е върната с обжалваното разпореждане. Предвид изложените съображения, съдът