Определение № 9542 от 20.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6251/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. С. Д. срещу Определение № 3211 от 23.04.2024 год. постановено по адм. д. № 1525/2023 год. по описа на Административен съд Бургас, с което е върната „жалба" вх. № 3737/06.03.2024 год. по описа на ВАС подадена от М. С. Д. с [ЕГН] и с посочени два адреса - град София, [улица] град Бургас, [улица]за отмяна на влязло в сила определение № 387/15.01.2024 год. по адм.д. № 10035/2023 год. на шесто отделение на ВАС. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалния закон, поради което иска отмяната му. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира че частната жалба е подадена срещу съдебен акт по чл. 213а, ал. 1, изр. 2 във връзка с чл. 242, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 213а, ал. 7 от АПК за обжалването на този съдебен акт държавна такса не се дължи, поради което частната жалба е редовна. Същата е подадена от активно легитимирана страна и в законоустановения срок срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. На 06.03.2024 год. е подадено искане наименувано „жалба" с вх. № 3737/06.03.2024 год. по описа на ВАС от М. С. Д. за отмяна на влязло в сила определение № 387/15.01.2024 год. по адм. дело 10035/2023 год. на ВАС, шесто отделение. С разпореждане № 2157/15.03.2024 год. Административен съд Бургас е оставил без движение „жалба" вх. № 3737/06.03.2024 год. по описа на ВАС, подадена от М. С. Д. и е дал указания на подателя на искането в седмодневен срок от получаване на разпореждането: 1. да направи точно и мотивирано посочване на основанията за отмяна на определението на ВАС, тъй като направеното общо бланкетно изявление в петитума на "жалбата", че актът на ВАС страда от "необоснованост, неоснователност и неправилност", е недостатъчно, за да се приеме, че е изпълнено изискването на чл. 241 от АПК; 2. да подпише искането или да представи надлежно подписан екземпляр от него на основание чл. 212 ал. 1 т. 6 във връзка с чл. 241 от АПК приподписано от адвокат, съгласно изискването на чл. 212 ал. 2 от АПК или да представи доказателство, че притежава юридическа правоспособност; 3. да представи доказателство за внесена по сметка на ВАС дължима държавна такса в размер на 30 лева на основание чл. 242а във връзка с чл. 241 и чл. 213 т. 3 от АПК. С разпореждането подателят на искането М. Д. е предупредена, че при неизпълнение на указанията в определения срок искането ще бъде върнато като нередовно. Съобщение за разпореждането е получено от искателя на 15.04.2024 год. като законоустановеният срок е изтекъл на 22.04.2024 год. – понеделник, присъствен ден. На 16.04.2024 год. с молба с вх. № 4435 от същата дата подписана от името на М. Д. и с подпис от адвокат с посочени три имена се заявява, че с определението на ВАС „се прегражда пътя за установяване на адм. нарушение и неизпълнени задължения от служители на Морски санаториум спрямо поликлиниката в к.к. Слънчев бряг, не издали като работодатели от 01.01.1990 год. необходимите документи за работа на ищцата...“ както и други твърдения, пресъздадени в мотивите на оспореното определение, включително относно искането за освобождаване от държавна такса. С обжалваното в настоящото производство Определение № 3211 от 23.04.2024 год. по адм. д. № 1525/2023 год. Административен съд Бургас е установил, че в законоустановения срок и до момента на постановяване на определението дадените с разпореждането от 15.03.2024 год. указания не са изпълнени и нередовностите на искането за отмяна не са отстранени, поради което и на основание чл. 242, ал. 1 вр. чл. 241, чл. 212, ал. 1, т. 4, чл. 213, т. 3 вр. чл. 213а, ал. 1 от АПК, е върнал „жалба" вх. № 3737/06.03.2024 год. по описа на ВАС, подадена от М. С. Д. за отмяна на влязло в сила определение № 387/15.01.2024 год. по адм.д. № 10035/2023 год. на шесто отделение на ВАС. В мотивите на оспореното определение е посочено, че от името на М. Д. не е представено доказателство за внесена дължима държавна такса по сметка на Върховен административен съд и не е представено доказателство, от което да бъде направен извод, че М. Д. обективно не е в състояние да заплати дължимата държавна такса или доказателство, въз основа на което съдът да приеме, че тя не следва да заплаща такава такса. Такова искане е било направено при висящност на процеса по адм.д. № 1525/2023 год. на Административен съд Бургас, но делото е приключило с влязло в сила определение за прекратяване, като сезиране е на друго основание и ако страната иска освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса, то тя трябва да направи изрично искане в тази насока, а не да се позовава на искане по вече приключило съдебно производство. Посочено е също така, че молбата не е приподписана от надлежно упълномощен процесуален представител, тъй като в молбата от 16.04.2024 год. е положен подпис на лице, което се е определило като адвокат, но по делото не се съдържа надлежно пълномощно от М. Д. дадено на това лице. Определението е правилно. В съответствие с чл. 242, ал. 1 от АПК искането за отмяна се подава чрез първоинстанционния съд. Ако не отговаря на изискванията на чл. 241 се прилага чл. 213а. Съгласно чл. 241 от АПК искането за отмяна на влязъл в сила съдебен акт се подава в писмена форма и трябва да отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Разпоредбата на чл. 213а, ал. 1 от АПК предвижда, че съдията-докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната жалба или протеста и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213 с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7 дневен срок от получаването му. Когато нередовностите не се отстранят в срок първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. Неизпълнението в срок на указанието на съда за отстраняване на нередовността на искането е основание за връщането му. В тежест на искателя е да докаже, че е изпълнил указанията на съда в посочения срок. С частната жалба не са наведени доводи и не са представени доказателства, с които да се установи, че разпореждането на съда и дадените в него указания са изпълнени в срок. Обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че е налице хипотезата на чл. 242, ал. 1 от АПК вр. чл. 213а, ал. 1, изр. второ от АПК на неотстраняване в дадения 7 дневен срок на нередовностите на искането. Съгласно чл. 242, ал. 4 от АПК искането за отмяна се приподписва от адвокат или юрисконсулт с изключение на дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане, дела, по които жалбоподателят е освободен от държавна такса или е лице, лишено от свобода с влязла в сила присъда, или когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Към искането се прилага пълномощно за приподписването, а в случая, когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност, се прилага удостоверение за юридическа правоспособност. Идентична е разпоредбата на чл. 212, ал. 2 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 242а от АПК за производство по отмяна на влезли в сила съдебни актове се събира такса в размер 30 лева за граждани, държавни и общински органи и 150 лева за организации. Не се дължи такса от граждани по искане за отмяна по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане. От цитираната нормативна уредба следва, че изискването за приподписване от адвокат и за заплащане на държавна такса за търсената съдебна защита, е условие за редовност на искането за отмяна. Делото не попада в изключенията, за които приподписване от адвокат не се изисква. Представената молба от 16.04.2024 год. е приподписана от адвокат, но няма представено адвокатско пълномощно за приподписването като такова пълномощно не е представено и с частната жалба по настоящото дело. По делото липсват твърдения и доказателства, че частният жалбоподател е лице с придобита юридическа правоспособност. Нередовността, свързана с необходимостта от внасяне на дължима държавна такса, също не е отстранена. Съдебният акт, чиято отмяна се иска, не попада в предвидените изключения, по които държавна такса не се събира. Липсва и направено искане за освобождаване от държавна такса в производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Въпреки, че частният жалбоподател е направил искане за освобождаване от заплащане на държавна такса в редовното съдебноадминистративно производство, това искане за освобождаване се явява неотносимо към производството по чл. 237 и сл. от АПК, доколкото последното е самостоятелно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, а лицето не е заявило претенция за освобождаване от държавна такса за искането за отмяна. Следва също така да се посочи, че в случая искането не отговаря и на изискванията на чл. 241 от АПК. В искането наименувано „жалба“ и в молбата от 16.04.2024 год. нито се посочва, нито се мотивира наличието на конкретно основание за отмяна като не са посочени конкретни факти и обстоятелства, които да могат да бъдат подведени под някоя от хипотезите на чл. 239 от АПК. Предвид изложеното като е върнал искането за отмяна наименувано „жалба“, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение