Определение № 13347 от 09.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8650/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Х. К. Х., лично и в качеството му на общински съветник в Общински съвет – Търговище, чрез процесуалния му представител срещу определение № 742 от 31.05.2024 г., поправено с определение № 767 от 05.06.2024 г., постановени по адм. дело № 120/2024 г. по описа на Административен съд – Търговище, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу решение № 14 на Общински съвет – Търговище по Протокол № 5 от заседание на 29.02.2024 г. и е прекратено производството по делото. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на административния акт. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане по същество на жалбата му. В срока по чл. 232 АПК ответната страна – Общинският съвет – Търговище чрез своя председател изразява становище за неоснователност на жалбата и моли определението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: Производството пред Административен съд – Търговище е образувано по жалба на Х. К. Х. в качеството му на общински съветник и като гражданин срещу решение № 14 на Общински съвет – Търговище по Протокол № 5 от заседание на 29.02.2024 г., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 124, ал. 1 и чл. 134, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), Общински съвет – Търговище разрешава да се изработи проект за изменение на Общия устройствен план на Община Търговище, с който: 1. Да се предвиди обходен път от югозападната и южната част на града, който да свърже път от Републиканска пътна мрежа I-4 (София-Варна) с път от Републиканска пътна мрежа II-74 (Велики Преслав - Търговище), както и западната част на града с източната; 2. Да се определи нов статут - зона „за озеленяване” за част от поземлен имот (ПИ) с идентификатор 73626.510.304, заключен между ПИ с идентификатор 73626.511.154, с НТП: за паметник на изобразителното и приложно изкуство, публична общинска собственост, ПИ с идентификатор 73626.204.742, с НТП: Друг вид трайно насаждение, частна собственост и ПИ с идентификатор 73626.510.431 с НТП: Ниско застрояване, частна собственост; 3. Да се определи жилищна устройствена зона с преобладаващо застрояване с малка височина, разновидност „Жм1“, за територията в обхват: части от местност „Войнишка градина“ и местност „Серсема”, сключени между парк „Борово око“, ПИ с идентификатор 73626.510.443, ПИ с идентификатор 73626.510.444 и ПИ с идентификатор 73626.510.304 от север, ПИ с идентификатор 73626.510.431, ПИ с идентификатор 73626.204.741 и ПИ с идентификатор 73626.204.463 от североизток и поречието на река Врана от северозапад, ПИ с идентификатор 73626.204.307 - частна държавна собственост, местност „Гюрлюжек”, НТП - друг вид нива от изток и проектен обходен път от юг, свързващ [жк] с път от Републиканска пътна мрежа II-74 (Велики Преслав - Търговище), както и поземлени имоти, граничещи с общински пътища с идентификатори 73626.528.1210, 73626.204.243, 73626.528.1197, 73626.148.248, 73626.148.246 и части от пътища с идентификатори 73626.204.763, 73626.204.736, 73626.528.1023, 73626.148.246, 73626.157.848 и 73626.124.1, съгласно графичната част на предложението за изменение на ОУП на Община Търговище; 4. Да се определи жилищна устройствена зона с преобладаващо застрояване със средна височина „Жс“ за поземлени имоти с идентификатори 73626.507.575, 73626.507.576, 73626.507.578 и 73626.506.719. Да се определи жилищна устройствена зона с комплексно застрояване „Жк“ за ПИ с идентификатор 73626.508.440; 5. На основание чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА, чл. 124б, ал. 1 ЗУТ и във връзка с чл. 124а, ал. 1 ЗУТ Общински съвет - гр. Търговище одобрява задание по чл. 125 ЗУТ за изработване на проект за изменение на Общия устройствен план на Община Търговище в обхват, посочен по-горе. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на основание чл. 159, т. 4 АПК и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че за жалбоподателя липсва личен правен интерес от оспорване на решението на общинския съвет, доколко като член на колективния орган не може да обжалва неговите решения, а в качеството му на гражданин не представя доказателства да е засегнат пряко и непосредствено от решението или то да поражда неблагоприятни последици за него. Определението е правилно. При постановяване на същото, административния съд правилно е отчел и съобразил приложимите законови норми. Законосъобразни са изводите на съда, че предявената жалба се явява недопустима в хипотезата на чл. 159, т. 4 АПК. Изискването за наличие на личен правен интерес от оспорване на административния акт е императивно и е условие за допустимост на жалбата, според посочения текст на АПК. Нормата на чл. 45, ал. 3 ЗМСМА установява обща обжалваемост на актовете на общинския съвет, без да конкретизира лицата, на които принадлежи това право на оспорване. Ето защо при преценката за допустимостта на оспорването следва да се приложат общите разпоредби на АПК. Съобразно чл. 147, ал. 1 АПК право да оспорват административните актове имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от тях, или за които те пораждат задължение. Наличието на пряк и личен правен интерес е задължителното законово условие за възникване и законосъобразно упражняване на правото на жалба. Поради това съдът винаги дължи преценка за съществуването на правен интерес при обжалването на административните актове, но тази преценка следва да бъде извършена въз основа на конкретните факти и обстоятелства по делото. В оспореното определение такава конкретна преценка е извършена от съда и не се установява нейната липса или пропуск. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател относно наличието за същия на правен интерес от обжалване на заповедта по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК. Х. нито твърди, нито представя доказателства за засегнати от акта права и свободи, което да обуслови правния му интерес в качеството му на гражданин, отделно от общо определената му принадлежност към тази община и населено място. Законосъобразни са изводите на съда и по отношение на жалбата на Х. К. Х., подадена в качеството му на общински съветник. Общинският съветник има законово регламентирани права, уредени в чл. 33, ал. 1 ЗМСМА, в които не се включва правото да обжалва решенията на общинския съвет. Същият е член на колективния орган и не разполага с процесуална легитимация да обжалва неговите решения. Следователно, правилни са изводите изложени в съдебния акт, че общинският съветник не притежава правен интерес, различен от интереса на колективния орган. Неоснователни са възраженията в частната жалба относно допуснати нарушения в процедурата по приемане на решението на общинския съвет или на неговото разгласяване, съответно и оплакването за непроизнасянето на съда по тези доводи на оспорващия. Възраженията са изцяло по съществото на спора и излагането от съда на съображения по тях по правило е обусловено от сезирането му с редовна и допустима жалба, което в случая не е налице. С цел пълнота на мотивите и отговор на този довод от частната жалба, настоящият състав намира за неоснователно и възражението на Х. за неприложимост на разпоредбата на чл. 124б, ал. 4 ЗУТ, според която решенията и заповедите по чл. 124 и 124а от ЗУТ не подлежат на оспорване. Решението на общинския съвет действително не подлежи на съдебен контрол, доколкото и административният съд е оставил жалбата без разглеждане на различно основание – липсата на правен интерес от обжалване. По изложените съображения, изводите на съда за недопустимост на жалбата са направени в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение: