Решение № 10332 от 28.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3869/2020 г.

Решение № 10332 от 28.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3869/2020 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" срещу Решение № 355/07.02.2020 г. постановено по административно дело № 3242/2019 г. по описа на Административен съд (АС) Пловдив. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че същото е неправилно поради нарушение на приложимия материален закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли оспорваното решение да се отмени. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Ответникът по касация – Н. Н., чрез процесуален представител адв. Гунчева оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил Заповед № 1779/02.10.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Н. Н. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка и е извел правилни и обосновани правни изводи. По делото е установено, че на 31.07.2012 г. жалбоподателя е назначен за държавен служител на длъжността "началник отдел" в "Специализирана администрация" на Областна дирекция Пловдив, отдел "Регионална разплащателна агенция-РА", с ранг ІІІ-ти младши, считано от 01.08.2012 година. Съгласно длъжностна характеристика, връчена на Н. на 08.06.2015 година, 1. /образователна степен –висше, бакалавър; 2 професионална област – икономика, инженерство, социални, стопански и правни науки, аграрни науки, технически науки, ветеринарна медицина; 3 професионален опит - 4 години; 4 допълнителни умения- владеене на английски език и/или друг работен език на ЕС, компютърни умения. На 09.03.2017 г. е утвърдена нова длъжностна характеристика за длъжността на жалбоподателя с промяна единствено в професионалната област- счетоводство и контрол, финанси, инженерство, горско стопанство, МИО, психология. Въз основа на тези изменения е издадена заповед от 09.03.2017 година за прекратяване служебното правоотношение с Н., на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Заповед оспорена по съдебен ред и отменена с влязло в сила съдебно решение. На 12.04.2018 година Н. е възстановен на заеманата длъжност и в същия момент отново е прекратено служебното му правоотношение, на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл. И тази заповед е отменена въз основа на съдебно оспорване. Със Заповед № 1778/02.10.2019 г. Н. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "началник отдел" в "Специализирана администрация" на Областна дирекция Пловдив, отдел "Регионална разплащателна агенция-РА", с ранг ІІ-ри младши и в същият ден със Заповед № 1779/предмет на съдебен контрол/ -служебното правоотношение е прекратено, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. По тези факти между страните не се спори. Спорът е правен и правилно съдът е приел, че той се изразява в това дали е налице посоченото правно основание с оглед фактическото обстоятелство, на което се основава заповедта. Правилно съдът е приел, че въведените нови изисквания с длъжностната характеристика за длъжността не съставляват обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения и не се явяват обективен факт, годен да породи правните последици по т. 5 на ал. 1 от чл. 107 от ЗДСл. В касационната жалба се сочи, че съдът неправилно е приел, че в оспорения акт отсъстват фактически и правни основания за неговото издаване. Чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл предоставя право на органа по назначаваното да прекрати без предизвестие служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 от закона, визиращ хипотези на трайна неработоспособност. Обективната невъзможност е състояние, възникнало по причини, които са извън волята на страните по правоотношението. Посочените от органа по назначаването фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителят да изпълнява задълженията си. В хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл промяната в длъжностната характеристика с въвеждане на нови изискване за заемане на длъжността, не представлява обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, защото зависи от субективната преценка на органа по назначаването, както правилно е приел и решаващият съд. Върховният административен съд многократно е постановявал в практиката си, че обективна невъзможност в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл е налице когато в резултат на възникнала нова фактическа обстановка, по причини, които са извън волята на страните по служебното правоотношение, служителят е поставен в невъзможност да изпълнява служебните си задължения. В случая такива обстоятелства не са установени. Изложените доводи в касационната жалба не налагат обратен извод. Действително, както се твърди в касационната жалба, право на органа е да определя необходимото образование за заемане на длъжността, преценката е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Промяната обаче на изискването за професионалната област за заемането на длъжността направено с длъжностната характеристика, без да е налице нормативна промяна в изискванията за заемане на длъжността, както е в процесния случай, не е основание за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. по изложените по-горе съображения. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на делото относими доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка е стигнал до извод, че издадената заповед е незаконосъобразна. Решението му не е необосновано. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона. Изложените от касатора доводи за необоснованост на решението са неоснователни. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и ще следва да се уважи в доказан по делото размер – 610 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предмета на договора – представителство по делото възражението за прекомерност направено от касатора не следва да се уважава. Липсват основания за намаляване размера на адвокатското възнаграждение.