Определение № 644 от 30.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 525/2011 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 5113/15.VІ.2011 г. на [фирма]-С., подадена против определение № 125 на Хасковския ОС, ГК, от 1.VІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 369/2011 г., с което е било отменено разпореждане № 1117 на РС-Харманли по ч. гр. д. № 1042/2010 г. и издадената въз основа на него заповед за изпълнение срещу длъжниците по договор за револвиращ кредит И. и К. Т. от с Б., област Х., сключен с представляваното от първия [фирма], като е бил обезсилен издаденият в полза на Б. изп. лист за главница на вземанията й към д-вото от 9700 лв. /девет хиляди и седемстотин лева/, а също и за лихви, за разноски и за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на сумата от 2796.39 лв. Единственото оплакване на Б. частен касатор е за постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон, поради което се претендира касирането му. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] - С. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Хасковският ОС се е произнесъл по материално- и процесуалноправни въпроси, както следва: 1/ За изискванията, на които следва да отговарят документите по чл. 417, т. 2 ГПК, установяващи вземания на банките; 2/ За обсега на служебната проверка по отношение редовността на същите документи. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответниците по касация И. и К. Т. от [населено място], област Х. писмено са възразили чрез процесуалния си представител по пълномощие единствено по основателността на оплакването на Б. за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение. Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение, намира, че макар и да постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да подадена от надлежна страна в частното въззивното пр-во пред Хасковския ОС, частната касационна жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните: Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. за търговските дела. В случая обжалваното въззивно определение на Хасковския ОС е било постановено по търговско дело, тъй като, според правилото на чл. 365, т. 1 ГПК, правното отношение между Б. и посочените като нейни длъжници две физически лица е било по повод неизпълнението на търговска сделка /договор за револвиращ кредит от 23.VІІІ.2007 г., сключен с представляваното от И. П. д-во [фирма]/. По аргумент от текста на чл. 286, ал. 2 във вр. чл. 1, ал. 1, т. 7, предл. 1-во и чл. 430 ТЗ този банков договор е търговска сделка от категорията на абсолютните. Както размерът на вземането на Б. за главница, така и всяко от претендираните нейни акцесорни вземания във връзка с неизпълнението на същия договор за револвиращ кредит е било в размер под законоустановения минимум от 10 000 лв. /десет хиляди лева/. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение