Решение № 12016 от 10.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2567/2014 г.

Решение № 12016 от 10.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2567/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Ем Лизинг" ЕООД срещу решение № 13 от 07.01.2014 г. по адм. д. № 1848/2013 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба против АПВ № И 000435/01.02.2013 г. на орган по приходите при Дирекция "Местни данъци" при Община - Варна, потвърден с решение № 1225/09.04.2013 г. на кмета на Община - Варна, с който на дружеството е отказано възстановяването на сумата в размер на 6382,32 лв. по искане с вх. № МД 13000059ВН/16.01.2013 г. Твърдят се касационни основания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на закона. Счита се, че неправилно съдът е допуснал откриването на производство по оспорване съдържанието на представените писмени документи за платени данъци за 2009 г. и 2010 г., неправилно е определил в тежест на административния орган да докаже истинността на тези документи и производство по чл. 193, ал. 1 от ГПК е било несвоевременно поискано и съдът не се произнесъл по всички доказателствени искания на жалбоподателя. Оспорва се извода на съда, че издадените и приложени документи за "платени данъци" не са официални свидетелстващи документи за платени данъци, с доводи, че тези документи са издадени от длъжностно лице, което е било в трудово-правни отношения с общината, подписани и подпечатени с печат № 0129 с надпис " Община Варна* имуществени данъци", който се ползва от Корнелия Атанасова Петкова - бивш главен инспектор "Ревизии, проверка и контрол" в дирекция "Местни данъци" при Община Варна. Излагат се доводи, че формалното наименование на писмения документ като "Приходна квитанция" или липсата на наименование не е съществен за удостоверяване фактът на плащане, след като в него се съдържат данни за вида (характера) на плащането, основанието, периода за който се прави, сумата която се внася и датата на издаването му, че несъответствието между начина на плащане не може да се вмени във вина на жалбоподателя. Счита се, че предприетите конкретни действия от Корнелия Петкова, свързани с погасяване задълженията на жалбоподателя за 2009 г. и 2010 г. не изключват извършване на плащане, без значение дали внесените суми са отчетени в касата на ответника по жалбата, че на същото длъжностно лице може да се възлага изпълнението на други задачи, възложени от директора на Дирекция "Местни данъци" и началника на отдел "Събиране, обезпечаване, ревизия и контрол" и съдържанието на длъжностната характеристика на Корнелия Петкова не изключва възлагането дейност по събиране на пари и издаването на удостоверителни документи за платени данъци за превозни средства. Представя се като доказателство удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК от 2010 г. за наличие или липса на данъчни задължения. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че плащанията за данък превозни средства за 2009 г. и за първа вноска за 2010 г., които жалбоподателят претендира за възстановяване, не са недължимо платени по смисъла на чл. 128 от ДОПК, тъй като са извършени на основание влезлия в сила акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/, а доводите на жалбоподателя касаят твърдения за извършени преди издаване на АУЗД плащания, за които представя документи за платени данъци за 2009/2010. Относно претендираните суми за възстановяване по приходните квитанции за платените втори вноски за данък превозни средства за 2010 г., които не са предмет на влезлия в сила АУЗД, свързани с представените документи за платени данъци, е прието, че тези документи не удостоверяват надлежно извършени плащания на задължения за данък превозни средства. Изложени са мотиви, че в чл. 2 от ЗМДТ изрично са посочени начинът и мястото на изпълнение - "в брой в касите на общинската администрация" или "безкасово по съответната сметка". Жалбоподателят не твърди, че е заплатил дължимите данъци безкасово по съответната сметка, а че заплащането е станало в брой. Доказването на извършено плащане "в брой в касите на общинската администрация" става с нарочен документ, издаден от длъжностното лице, което приема плащането на касата, т. е. доказателство за платени данъци в брой може да бъде само издадена от касиера приходна квитанция. Не са възприети доводите, че представените документи "за платени данъци за 2009/2010 г. ", на които е поставен печат № 0129 на общинския служител Корнелия Петкова са официални удостоверителни документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК. Прието е, че представените от жалбоподателя документи "за платени данъци" не съответстват на установената форма за приходна квитанция, тъй като не съдържат задължителните реквизити на квитанция за плащане в брой, не носят наименование Приходна квитанция, не е посочен номер на квитанцията и дата на издаването й, на същите е отбелязано, че данъците са платени с квитанция с № 1/23.01.2009 г. съответно от 17.02.2010, т. е. самите разписки не са издадени по повод извършено плащане, а посочените в тях квитанции не са представени по делото. От приложените по делото справки от програмен продукт, е установено, че въз основа на притежаваните от дружеството разписки, от Корнелия Петкова са регистрирани плащания, но не както се твърди от жалбоподателя - в брой, а безкасово, по банков път. В същото време, при проверката е установено, че плащания по банков път не са постъпвали, в който смисъл са и констатациите в доклада от приключилата проверка. Ненадлежно извършеното плащане - на неоправомощено лице, не по предвидения от наредбата начин, не води до изпълнение задължението за заплащането на данък превозни средства, поради което с Протокол № 79/27.08.2010 г. е извършено сторниране на отразените в системата "плащания". Паричното разпореждане е извършено на лице, което не е оправомощено да го получи и реално същото не е постъпвало в бюджета на Община - Варна. Изложени са мотиви, че въпреки, че не е безспорно установено авторството на оспорените документи, дори да се приеме, че те са съставени от служител на общинската администрация, те не са издадени в кръга на службата му, тъй като от длъжностната характеристика на служителя, с чиито печат са подпечатани документите е видно, че на същия не е предоставена компетентност да приема плащане на данъци и да издава удостоверителен документ за това. Макар издадени от общински служител, представените документи "за платени данъци" не са официални свидетелстващи документи, не притежават материална доказателствена сила и следователно не удостоверяват по задължителен за съда начин плащането на данъците. За неоснователни са приети доводите на жалбоподателя относно мястото на което са платени данъците - в кабинета на общинския служител, в сградата на общинската администрация. Разпоредбата на чл. 2 ЗМДТ сочи, че плащането трябва се извърши на касите на общината, а не в сградата на общината. Само когато парите за дължимия данък са предадени на касиер, независимо дали от задълженото лице или от някое друго лице, плащането е валидно и се удостоверява чрез издадената приходна квитанция. Няма пречка, с оглед проявеното от жалбоподателя доверие към общинския служител Петкова, да й предаде парите за данъците в нейния кабинет, но за да е валидно плащането е било необходимо тя от името и за сметка на жалбоподателя, да ги внесе в касата на общината и да получи за това приходна квитанция на името на задълженото лице. Личната преценка на жалбоподателя да не изпълни сам законовото си задължение да плати данъците на касата, а да го изпълни с помощта на общинския служител, е причината да не са налице надлежни доказателства за извършено плащане. В случая не става въпрос за презумирана добросъвестност на администрацията, а за субективна преценка на начина на изпълнение на законово задължение - лично на касата или чрез някого, било то и общински служител. Само поради тази лична преценка парите за данъците не са стигнали до касиера - общинският служител, който единствен е оторизиран да приема плащане за данъци. Решението е правилно. Данъчните задължения са парични задължения и тяхното изпълнение - начин, място и срок, е определено с нормативен акт. Съгласно чл. 61 ЗМДТ данъкът върху превозните средства се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес на собственика, подал декларация по чл. 54 ЗМДТ. Член 2 ЗМДТ изрично определя начина и мястото на изпълнение - "в брой в касите на общинската администрация" или "безкасово по съответната сметка". Касаторът не твърди, че е заплатил дължимия данък безкасово по съответната сметка, заявява, че това станало в брой. Доказването на извършеното плащане "в брой в касите на общинската администрация" се извършва с нарочен документ, издаден от длъжностното лице, което на касата приема плащането. Следователно, за да докаже извършването на плащането задълженото лице е необходимо да представи издадената му от касиера приходна квитанция. Доказателствената тежест е негова, тъй като той черпи права от твърдяния факт. Касаторът не представя приходна квитанция, а документ "за платени данъци за 2009/2010 г. ", на който е поставен печат № 0129 на общинския служител Корнелия Петкова. Както обосновано приел съда, съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за извършените от него и пред него действия. Само този документ, който е съставен при спазване на кумулативните изисквания на чл. 179, ал. 1 ГПК има материална доказателствена сила. От доказателствата по делото е безспорно, че представения от касатора документ не съответства на установената форма за приходна квитанция. Вярно е (доколкото не се оспорва автентичността), че документа е издаден от служител на общинската администрация, но той не е издаден в кръга на службата му. От длъжностната характеристика на служителя, издал документа е видно, че не му не е предоставена компетентност да приема плащане на данък и да издава за това удостоверителен документ. Следователно макар и издаден от общински служител, процесния документ не е официален свидетелстващ документ. Поради това той не притежава материална доказателствена сила и следователно не удостоверява по задължителен за съда начин плащането на данъка. Що се отнася до довода на касатора свързан с мястото на което платил данъка на общинския служител - сградата на общинската администрация, въз основа на което прави извод за надлежно плащане, то това твърдение също е неоснователно. Чл. 2 ЗМДТ изрично сочи, че плащането трябва да е на касите на общината, а не в сградата на общината. Само когато парите за дължимия данък са предадени на касиер, независимо дали от задълженото лице или от някое друго лице (законът не изисква данъчно задълженото лице да извършва плащането лично, но плащането трябва да е от името и за сметка на задълженото лице), плащането е валидно и се удостоверява чрез издадената приходна квитанция. Неоснователен е и доводът на касатора, че съдът не отчел, че липсата на един или няколко реквизита не прави първичния счетоводен документ, какъвто твърди, че е представения от него документ "за платени данъци за 2009/2010 г.", недействителен. Представеният документ не е издаден от компетентния общински служител и не отговаря на изискванията за форма и ред на издаване. Документът не отразява вярно стопанската операция - чл. 7, ал. 3 и 4 ЗСч. От доказателствата по делото не се установява наличие на операция, за да се преценява верността на нейното отразяване в представения документ. Няма доказателства парите за данъка да са постъпили в касата на общината, което означава, че данъчното задължение не е изпълнено. В тази насока са обосновани изводите на съда във връзка с представените квитанции, които правилно не са приети като установяващи спорния факт на плащане. От заключението на експертизата, което е дало отговор на въпроса кога и от кое длъжностно лице са направени вписванията в системата "Местни данъци" на община Варна и съответно сторниране, не се доказват твърденията на жалбоподателя за плащания, дублиращи направените. Не е налице противоречие в изводите на съда. Съдът е посочил, че не е безспорно установено авторството на оспорените документи, но е приел, че те са съставени от служител на общинската администрация. Неоснователен е доводът за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в нарушение при откритото производство по чл. 192 от ГПК. Дори да се приеме, че при оспорването е допуснато процесуално нарушение, то не би могло да се квалифицира като съществено поради обстоятелството, че не е определящо за формирания краен извод. Освен това оспорените документи са обсъдени наред с останалите доказателства, при което са обосновани изводите за липса на извършено плащане. Представеното удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК от 2010 г. за наличие или липса на данъчни задължения, не доказва извършено плащане през 2010 г., тъй като след издаването му е установено, че сумите не са постъпили в касата или по сметка на общината.