Определение № 216 от 25.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 3531/2014 г.

Подадена е молба от [фирма], [населено място] за издаване на обратен изпълнителен лист за сумата 11 555.63 лв., получена в изпълнителното производство по обезсилени изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение за тази част, ведно със законната лихва за забава върху нея, считано 07.02.2013 г. – деня, следващ получаването на сумата, до пълното й изплащане, както и съдебно- деловодни разноски за настоящото производство. Молителят обосновава искането си с факта, че с постановеното по настоящото дело решение № 64 от 30.06.2016 г. е прекратено производството по предявения от ДФ „Земеделие” срещу него установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК в частта по отношение на сумата 11 555.63 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата 40 221 лв. за периода 22.05.2009 г. – 15.02.2012 г., включена в предмета на издадените по ч. гр. д. № 548/2012 г. на Добрички районен съд заповед № 71 от 17.02.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, като за посочената сума същите са обезсилени. Съдът, като взе предвид изложеното в молбата и данните по делото, приема следното: Съгласно задължителните указания по т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, при прекратяване на производството по делото по иска с правно основание чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК (извън хипотезата на прекратяване поради постигната от страните спогодба) издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване, което се постановява едновременно с определението за прекратяване от постановилия прекратяването съд. Прието е, че в този случай съдът в исковото производство, постановил определението за прекратяване, е компетентен да издаде обратен изпълнителен лист за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото незабавно изпълнение до размер на тези суми. С оглед посочените задължителни разрешения в съдебната практика и предвид данните по делото, настоящият състав намира, че е компетентен да се произнесе по молбата на [фирма], както и че същата е частично основателна. Предвидените в чл. 245, ал. 3 ГПК предпоставки за издаване на обратен изпълнителен лист са осъществени по отношение на сумата 11 555.63 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата 40 221 лв. за периода 22.05.2009 г. – 15.02.2012 г. По-конкретно: тази сума е част от сумата, предмет на издадените по ч. гр. д. № 548/2012 г. на Добрички районен съд заповед № 71 от 17.02.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, т. е. за същата е допуснато незабавно изпълнение; производството по предявения от кредитора иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането за сумата 11 555.63 лв. е прекратено с окончателен съдебен акт, като заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист са обезсилени по отношение на същата сума; за събиране вземането по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист от 17.02.2012 г. е образувано изп. д. № 20137400400023 на ЧСИ Х. Ж. М., рег. № 740, [населено място]. Т., с район на действие – Окръжен съд, [населено място], като с платежно нареждане от 06.02.2013 г. по сметка на същия [фирма] е превел общо сумата 64 239.08 лв., част от която е и сумата 11 555.63 лв. Неоснователно обаче е искането за издаване на обратен изпълнителен лист и за законната лихва върху сумата 11 555.63 лв., считано от 07.02.2013 г. – деня, следващ получаването й и до пълното нейното окончателно изплащане. Както е посочено изрично в цитираното тълкувателно решение, обратният изпълнителен лист се издава само за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото незабавно изпълнение до размер на тези суми. Следователно, предмет на обратния изпълнителен лист не могат да бъдат други суми, извън тези, за които е допуснато незабавното изпълнение, независимо, че са свързани с принудителното изпълнение. С оглед изложените съображения, молбата по чл. 245, ал. 3 ГПК следва да бъде уважена само за сумата 11 555.63 лв., но не и за претендираната законна лихва върху нея. Що се отнася до искането на молителя за присъждане на разноски във връзка с подадената от него молба, същото не може да бъде уважено. Подаването на молба за издаване на обратен изпълнителен лист по реда на чл. 245, ал. 3 ГПК не представлява самостоятелно производство, а последица от изхода на делото с влязлото в сила решение. Поради това, не са налице предпоставките на чл. 81 ГПК, съгласно който, съдът е длъжен да се произнесе по разноските с акта, с който приключва делото в съответната инстанция. В случая, с решението по чл. 290 ГПК, с което е приключило делото в касационната инстанция, разноските са присъдени. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,