Решение № 2020 от 23.2.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Сингх, гражданин на Република Индия, действащ чрез И. Сингх - баща и законен представител, подадена чрез пълномощник адв. П. Петров. Жалбата е срещу решение 5285 от 11.08.2022г. по адм. д. 3287/2022г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. С него е отхвърлена жалбата на малолетния П. Сингх, представляван от своя баща и законен представител И. Сингх, срещу Отказ за издаване на виза, вид "С", постановен на 07.03.2022г. от консул при Посолството на Република България в град Делхи, Република Индия. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяната на обжалваното решение и произнасяне по същество, при което оспореният отказ да бъде отменен и да бъде изпратена преписката на консула към Консулската служба на Посолството на Република България в град Делхи, Република Индия, за ново произнасяне по заявлението за издаване на виза, с дадени от съда задължителни указания по приложението на закона. Ответникът - Консулско длъжностно лице при Посолството на Република България в гр.Делхи, Индия, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че като е потвърдил процесния административен акт съдът е постановил едно правилно решение. Счита, че не са налице релевираните касационни основания за отмяна на чл.209, т.3 АПК. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на малолетния П. Сингх, гражданин на Република Индия, чрез неговият баща и законен представител И. Сингх. Жалбата е била срещу отказ за издаване на виза, вид "С", постановен на 07.03.2022г. от консул при Посолството на Република България в град Делхи, Република Индия. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата. За да постанови този резултат, съдът приел, че оспорваният отказ за издаване на виза е издаден от компетентен орган, на стандартен формуляр - бланка, като са отбелязани основанията в него, правото на обжалване пред съда, като посоченото е достатъчно за упражняване на правото на жалба и ефективна защита. Административният съд е счел обаче, че анализирани от него обстоятелства обосновават извод, че правилно е приложено основанието за отказ за виза по чл.10, ал.1, т.24 ЗЧРБ основателни съмнения относно надежността на направените от чужденеца изявления. Освен това данните сочели за миграционен риск, при които обстоятелства следвало да се приеме, че не е доказано достоверно целта и условията на заявеното пребиваване - основанието по чл.10, ал.1, т.17 ЗЧРБ. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но е необосновано и е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Настоящият състав на Върховен административен съд не споделя изводите на административния съд, че актът е издаден при правилно приложение на материалния закон. Постановеното решение е в разрез с данните по делото, събрани от представените в административната преписка доказателства и събраните такива в съдебното производство. Оспореният отказ за издаване на виза е издаден на основание чл.10, ал.1, т.17 и т.24 ЗЧРБ. Съгласно нормата на чл.10, ал.1, т.17 ЗЧРБ отказва се издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит. А според чл.10, ал.1, т.24 ЗЧРБ отказва се издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато са налице основателни съмнения относно автентичността на приложените документи за издаване на виза, истинността на тяхното съдържание, надеждността на направените от чужденеца изявления или намерението му да напусне страната в рамките на разрешения срок за пребиваване. В случая отказа за издаване на виза е обоснован с това, че кандидатът за нея не може да докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит (чл.10, ал.1, т.17 ЗЧР), както и са налице основателни съмнения относно надеждността на направените от чужденеца изявления (чл.10, ал.1, т.24, пр.3 ЗЧРБ). Като фактически основания към постановения отказ е относимо единствено писмо от 23.02.2022г. на Посолството на Република България в град Делхи до Министерство на външните работи Консулски отдел. В него е посочено, че на 22.02.2022г. в КС Делхи са постъпили заявления за визи от 40 апликанти 14 семейства. Организатори на пътуването от българска страна е фирма -"Травелинг Хорс" ЕООД със собственик И. Дикова, а от индийска страна Gill'z Group Edication&Visa Services Private Limited. От индийската фирма за групата е предплатен депозит в размер на 8000 евро, като е предоставен ваучер от фирма "Травелинг Хорс" ЕООД и хотелски резервации в "Новотел София", хотел "Рамада", Пловдив, хотел "Рига", Русе и хотел "Pullman", Букурещ. В издадения ваучер било описано, че екскурзията щяла да започне от летище София на 09.03.2022 г. и да приключи на летище Букурещ на 17.03.2022г. Същевременно според представените резервации за самолетни билети маршрутът следвало да се осъществи по следния начин: Делхи-Дубай-София-Доха-Делхи, с отпътуване на 09.03.2022 г. и връщане на 18.03.2022 г. В комплектите документи апликантите представили график за друга екскурзия от 02.11.2021г. до 08.11.2021г. по маршрут София-Пловдив-Банско-София, в която не били участвали. От консулската служба в Делхи, Индия, били изискани допълнителни документи от Gill'z Group Edication&Visa Services Private Limited, според които за предходните три години фирмата е била на загуба, към 15.02.2022г. наличната сума по банковата сметка на фирмата била в размер на 4181 евро, а към 16.02.2022г. разполагала със сума в размер на 17 100 евро, внесена на същата дата. Другите представени по делото писма за неотносими за случая. Писмото от 07.02.2022г. касае друга група, чиито членове са подали заявления за визи на 04.02.2022г. Общото със случая е единствено, че организатор на пътуването от българска страна е също фирма -"Травелинг Хорс" ЕООД със собственик И. Дикова. Но от индийска страна организатор на пътуването е друга фирма Masti India, A1, S. Nagar, Delhi. А двете писма от 24.01.2022г. касаят трета група, за която на 22.01.2021г. е отказано качването на полет от Делхи, през Франкфурт до София, и е поискано анулиране на издадените визи вид С. Касае се за случай от 22.01.2022г., когато след сигнал на офицера за връзка при посолството на Австрия в Делхи, на летище Делхи е отказано качването на полет през Франкфурт за София на 36 индийски граждани поради съмнения за нелегална имиграция в големи размери. Организатор на пътуването от българска страна е също "Травелинг Хорс" ЕООД. Но от индийска страна организатор на пътуването е също друга фирма Reva Production House. Императивната норма на чл.59, ал.2, т.4 от АПК задължава административния орган да мотивира акта си с посочване на фактическите и правни основания, обусловили издаването му. Мотивите на административния акт имат за цел да обективират волята на неговия издател, както и обстоятелствата, обосноваващи постановяване на акт с определено съдържание. Според трайно установената съдебна практика, липсата на конкретно изложени факти и обстоятелства, представляващи фактическото основание за постановяване на атакувания отказ, винаги съставлява съществено нарушение, тъй като лишава жалбоподателя от възможността да организира своевременно и ефективно процесуалната си защита, както и възпрепятства съдът да извърши качествен и обоснован контрол по законосъобразност върху оспорения административен акт при преценката на правнорелевантните обстоятелства към конкретния казус. Чл.34, ал.1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, също предвижда задължение за излагане на мотиви. Според тази разпоредба, за отказа се съставя формуляр по образец, в който се вписват мотивите, като се посочва основанието за отказа без да се вписват съображения, засягащи интересите на националната сигурност. Дори постановения отказ да е издаден на стандартен формуляр бланка, в него има графа за основанието за отказа. А мотивите за постановения отказ могат и да се съдържат и в други документи, предхождащи и съпътстващи неговото издаване. Затова тези изводи не противоречат на посоченото от административния съд Решение на Съда (голям състав) от 24 ноември 2020 г. по съединени дела С-225/19 и С-226/19 R.N.N.S (225/19) и К.А. (С-226/19). В този смисъл са и мотивите на съда по т.34 и т.39 от това решение. Същевременно доказателствата по делото установяват по несъмнен начин намеренията на жалбоподателя (чрез неговия законен представител) да посети България като член на организирана туристическа група от Индия. Посочената в заявлението цел на пътуването - "туризъм", се установява от приложените програма на организирано туристическо пътуване. Представени са също предплатени самолетни билети по посочената в програмата дестинация, както и резервации в хотели в градовете, предвидени за посещение в програмата. Представени са и банкови и застрахователни документи. По делото не са събрани доказателства, които да оборват целта и условията на престой в България, посочени в заявлението. Цитираните в писмата от 07.02.2022г. и 24.01.2022г. два други случая касаят други лица. А посоченото в представената пред административния съд обстоятелството, че Гуджарат е един от щатите в Индия, в който е налице най-висок риск от нелегална миграция, също не може да обоснове предпоставките по т.17 и т.24 на чл.10, ал.1 от ЗЧРБ. Действително съобразно правилото на чл.9з, ал.5 от ЗЧРБ, приетото заявление за издаване на виза и приложените документи, удостоверяващи целта на пътуването, не пораждат задължение за издаване на виза. Това обаче не означава, че административният орган е освободен от задължението да прецени индивидуалното положение на кандидата за виза. Неправилността на решението налага неговата отмяна. Доколкото не са налице предпоставките на чл.222, ал.2 от АПК, спорът следва да бъде разрешен по същество. Ето защо оспореният отказ следва да бъде отменен като постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗЧРБ. А преписката следва да се изпрати на органа за ново произнасяне по заявлението на касатора за издаване на виза. По производството не се претендира от страните присъждане на разноски за настоящото производство. Затова съдът не дължи произнасяне по разноските.