Определение № 50049 от 08.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2244/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба вх. № 501981/06.04.2023 г. от Н. М. П. от [населено място], общ. В., чрез пълномощник адв. И. С. за допълване на определение № 50102 от 30.03.2023 г. по гр. д. № 2244/2022 г. по описа на ВКС, I г. о., в частта за разноските, като бъдат присъдени направените от доверителката му разноски по делото за касационната инстанция. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Х. Д. Х. от [населено място], общ. В., чрез пълномощник адв. В. Ч., в който изразява становище, че молбата е неоснователна, тъй като няма приложен списък по чл. 80 ГПК за направените пред ВКС разноски. Прави и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде намалено до предвидения в Наредба № 1 от 2004 г. за адвокатските възнаграждения минимален размер. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид: С определение № 50102 от 30.03.2023 г. по гр. д. № 2244/2022 г. по описа на ВКС, I г. о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване по подадената от Х. Д. Х. чрез неговия процесуален представител адв. В. Ч. касационна жалба против решение № 52 от 14.03.2022 г. по в.гр.д. № 22/2022 г. на Окръжен съд – Враца, с което е потвърдено решение № 260468 от 12.11.2021 г. по гр.д. № 1191/2021 г. на Районен съд - Враца, с което жалбоподателят е осъден на основание чл. 109 ЗС да прекрати неоснователните си действия, с които нарушава правото на собственост на ищцата Н. М. П. върху поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], м. ”Б.”, с площ 10 430 кв.м, да преустанови последиците от тези си действия, като премахне изградения в поземлен имот ***електропровод. С това определение съдът не се е произнесъл по заявеното с отговора на касационната жалба искане на ответницата Н. М. П. за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция. Молбата за допълване на определението е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Видно от данните по делото, молителката Н. М. П. е подала отговор на касационната жалба, изготвен от адв. И. С., към който са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 08.06.2022 г. От тези доказателства се установява, че за изготвяне на отговора на касационната жалба и осъществяване на процесуално представителство пред ВКС страните са договорили и молителката е заплатила на адвоката възнаграждение в размер на 600 /шестстотин/ лв. В писмения отговор изрично е направено искане за присъждане на тези разноски. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, молителката има право на разноски. Доводите на ответника, свързани с липсата на списък на разноските, са неоснователни. Наличието на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка за разглеждане на искане за изменение на решението в частта за разноските, а в настоящия случай се касае до допълване на постановения съдебен акт /в този смисъл е т. 8 на ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/, тъй като съдът е пропуснал да се произнесе по това искане. Поради това настоящият състав намира за неоснователни възраженията за недоказаност на действително направените разноски. Основателно е направеното в отговора по чл. 248, ал. 2 ГПК възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес на делото, извършените от пълномощника процесуални действия, изразяващи се в изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба без явяване в открито съдебно заседание, настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 600 /шестстотин / лв. се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което следва да бъде намалено до размера на сумата от 500 /петстотин/ лв., при отчитане на минималните размери на адвокатските възнаграждения, определение в чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното съдът