Определение № 12546 от 08.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11576/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от областния управител на област София срещу определение № 33358 от 13.10.2025 г., постановено по адм. д. № 7899/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена молбата му за изменение на определение № 28653 от 01.09.2025 г. по същото дело в частта за разноските. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и, вместо него, да бъде постановено друго по същество, с което прекратителното определение по адм.д. № 7899/2025г. по описа на АССГ да бъде отменено изцяло в частта за разноските, като искането на М. С. У. за присъждане на съдебни разноски за проведеното съдебно производство по делото бъде отхвърлено като неоснователно. В срока по чл. 232 от АПК ответната страна, М. С. У. от гр. София, депозира чрез адв.В.Динева писмен отговор на частната жалба със становище за неоснователност на същата. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила като правилно. Частната жалба е подадена в срока по чл. 248, ал. 3 от ГПК от надлежна страна, за която обжалваният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд – София град в производство по чл. 248 ГПК във вр. чл. 144 АПК е отхвърлил молбата на областния управител на област София за изменение на Определение № 28653/01.09.2025г. на АССГ, постановено по адм.д. № 7899/2025г. в частта за разноските. С Определение № 28653/01.09.2025г., постановено по адм.д. № 7899/2025г. по описа на АССГ, съдът на основание чл.159, т.4 от АПК е оставил без разглеждане жалбата на М. С. У. от гр. София срещу мълчаливия отказ на областния управител на област София, формиран по молба за заверка на молба-декларация вх. № ОА23-4069/02.06.2025г., прекратил е производството по делото и е осъдил Областна администрация – област София да заплати на М. С. У. сторените от нея разноски по делото в размер на общо 1010 / хиляда и десет/ лв, от които 10 лв за ДТ и 1000 лв за адвокатско възнаграждение. За да присъди в полза на жалбоподателката направените от нея съдебни разноски, съдът е приел, че областният управител е станал причина за завеждане на делото и извършването на разноските, доколкото едва в хода на съдебното производство по обжалване на мълчаливия отказ на административния орган да извърши заверка на молбата-декларация по обстоятелствена проверка, тази заверка е била извършена, т.е. правният интерес от водене на делото за жалбоподателката е отпаднал в хода на процеса поради последвалото произнасяне на административния орган в искания от нея смисъл. АССГ е развил съображения за това, че ,за да има право М. У. на разноски в конкретния случай, е необходимо кумулативното осъществяване на няколко факта: неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за водене на този спор и изход от спора в полза на страната, която претендира разноските. Доколкото и трите предпоставки в случая са налице, АССГ е приел че жалбоподателката има право на разноски по смисъла на чл.143, ал.2 от АПК. За да постанови обжалваното в настоящото производство определение по чл.248 от ГПК, АССГ е развил допълнителни съображения за дължимостта на разноски в полза на М. У.. Макар производството по делото да е прекратено поради отпаднал за жалбоподателката правен интерес от водене на делото, тъй като няма годен предмет на оспорване -оспореният мълчалив отказ, предвид последвалото произнасяне, вече не съществува, според АССГ, предвид хронологията на събитията, довели до прекратяване на делото, следва да се приложи разпоредбата на чл.143, ал.2 от АПК, тъй като делото всъщност се прекратява поради оттегляне на оспорения мълчалив отказ, извършено чрез извършване на поисканата административна услуга. Обжалваното определението е валидно, допустимо и правилно. Обосновано съдът е приел, че постановяването на акта, чието издаване административният орган първоначално е отказал / включително и мълчаливо/ след подаване на жалбата до съда, следва да се приравни по правни последици на оттеглянето на административния акт по смисъла на чл.143, ал.2 от АПК / аргумент от разпоредбата на чл.156, ал.1, втора хипотеза –„ …или да издаде акта, чието издаване е отказал“./ Макар мотивите за прекратяване на производството по делото да се свеждат до отпаднал в хода на съдебното производство правен интерес от обжалване, следва да се изследват първопричините за отпадането му, а това е издаване на акта, по заявлението за издаване на който е формиран обжалвания мълчалив отказ на административния орган – т.е. първопричината за отпадане на правния интерес от обжалване се състои в оттеглянето на административния акт, на който е приравнен по силата на установената в чл.58, ал.1 правна фикция мълчаливият отказ. Неоснователни са развитите от частния жалбоподател оплаквания за несъответствие на съдебния акт с приетото с Решение на СЕС от 25 януари 2024г. по дело С-438/2022г. Цитираното решение на СЕС е изцяло неотносимо към дължимостта на съдебни разноски в конкретния случай, още по-малко при присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на минимума по Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 248, ал.3 от ГПК във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение