Определение № 50291 от 21.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 915/2021 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК. Молителят – касационен жалбоподател ЗАД „Армеец“ чрез юрисконсулт Л. М.-Л. иска да бъде освободена внесената, на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК от него парична гаранция. Сочи, че е внесъл с две банкови преводни нареждания за по 100 000 лв по сметка на ВКС сумата в общ размер от 200 000 лв, за обезпечаване на изпълнението на обжалваното с касационна жалба пред ВКС въззивно съдебно решение. С определение по настоящето дело, не било допуснато до касационно обжалване въззивното съдебно решение. Изпълнението на това съдебно решение било спряно по негово искане. Бил получил покана за доброволно изпълнение от съдия-изпълнител и бил платил сумите, като вземането на взискателите било удовлетворено изцяло. Моли да се освободи и върне внесената от него парична гаранция в размер на 200 000 лв. Сочи банкова сметка, по която сумата да бъде преведена. Ответниците по това искане и ответници по касационната жалба, ищци в исковото производство чрез упълномощения от тях адвокат Л. М. А. не оспорват искането. Заявяват, че вземанията им са събрани и са получили чрез съдия изпълнител присъдените им суми. Становището им е, че следва да се освободи внесената парична гаранция. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Искането е допустимо, подадено от легитимирано да го отправи лице. Видно от приложеното ч.т.д. 100/21 г., ВКС II ТО, с определение по същото № 30 от 15.01.2021 г. е спряно изпълнението на невлязлото в сила в обжалваната част осъдително въззивно съдебно решение, на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК по в.гр.д. 5940/19 г. САС. В това определение е посочено е, че с това въззивно решение е потвърдено осъдително решение на първата инстанция за присъждане на по 100 000 лв на всеки от ищците, общ размер 200 000 лв, ведно с присъдената законна лихва. Прието е, че касаторът е внесъл парична гаранция от 200 000 лв. Поради което е постановено спиране изпълнението на невлязлото въззивно съдебно решение. С определение по настоящето дело не е допуснато касационно обжалване на въззивното съдебно решение в осъдителната част и същото е влязло в законна сила. Видно от удостоверение от счетоводството на ВКС по сметка за гаранции на ВКС с две платежни нареждания са внесени по 100 000 лв, общ размер 200 000 лв от ЗАД „Армеец“ и към 14.11.2022 г. сумата е налична. Към разглежданата в настоящето производство молба, е представено удостоверение по изп.д. 20218400400006 на ЧСИ М. Ц., от което е видно, че изпълнителното дело е образувано по молба на взискателите В. П. А. и Л. М. А.. Делото е било спряно и впоследствие възобновено. Вземането на взискателите било изцяло събрано, като на всеки от тях била изплатена сума от по 150 742 лв, главница, законна лихва, като задълженията били погасени изцяло. Разноските по делото също били събрани и с разпореждане делото било приключено. Нормата на чл. 282, ал. 5 от ГПК предвижда освобождаване на внесената гаранция, на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК, в случаите когато искът е отхвърлен или е прекратено производството по делото. Предвид предназначението на паричната гаранция – да се спре изпълнението на въззивното решение, така както е разяснено в т. 3 от Тълкувателно решение 6/23.10.2015 г. по тълк.д. 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, внесеното обезпечение е предназначено за удовлетворяване на признатото с решението парично притезание, респ. за обезщетяване на вредите, когато касационното обжалване не бъде допуснато или обжалваното въззивно решение бъде оставено в сила. В случая, кредиторите са получили присъдените суми, което изрично са заявили чрез своя надлежно упълномощен представител и които обстоятелства са удостоверени от съдия-изпълнител. Изложените обстоятелства, дават основание на настоящия съдебен състав да приеме, че е изпълнено въззивното осъдително решение. Вземанията им са погасени, поради което внесената гаранция, обезпечаваща изпълнението на вземанията им, следва да бъде освободена. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България