Определение № 373 от 11.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 215/2011 г.

Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т. 1 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 14.03.2011 год., постановено по ч. гр.д. № 10377/2010 год. на СГС, ГК, 2 „в" състав. С касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново определение, с което да се разпореди издаването на нов обратен изпълнителен лист в съответствие с постановеното решение, въз основа на който изпълнителния лист е бил издаден. Ответницата по касационната частна жалба М. Д. Д. от [населено място], чрез адв. Д. М., оспорва същата .Счита, че издаденият изпълнителен лист е нищожен като издаден от некомпетентен съд. Моли ако касационната инстанция не приеме този довод, да остави частната касационна жалба без уважение и да й присъди направените пред СГС разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна, но същата е процесуално недопустима, тъй като не е налице обжалваем съдебен акт по смисъла на чл. 274,ал.З ГПК. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане от 21.06.2010 год. на СРС, 34 състав, по гр.д. №11205/2001 год., с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за поправка на грешка, допусната в издадения по делото обратен изпълнителен / лист.Издаването на т. нар. обратен изпълнителен лист при допуснато предварително изпълнение на решението, е регламентирано в разпоредбата на чл.245 ГПК и е подчинено на същите правила както издаването на изпълнителен лист. Самият закон не използва понятието „обратен изпълнителен лист", а само общото понятие - изпълнителен лист. Доколкото разпоредбата на чл. 406,ал.4 ГПК препраща към разпоредбата на чл. 247 ГПК разпореждането за поправка на допусната грешка в изпълнителния лист подлежи на обжалване по същия ред, по който подлежи на обжалване разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Разпоредбата на чл. 407,ал.1 ГПК сочи, че разпореждането, с което се уважава или отхвърля молбата за издаване на изпълнителен лист може да се обжалва с частна жалба. От това може да се направи извод, че предвиденият със закона инстанционен контрол за законосъобразност е само пред по- горната инстанция и с упражняването на това право на жалба, пътят за защита по този ред, е изчерпан. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 407,ал.З ГПК, съгласно която, само изпълнителният лист, издаден при условията на чл. 406,ал.2 ГПК въз основа на актовете по чл. 404,т.2 и 3 ГПК, може да се обжалва по общия ред. Разпоредбата на чл. 274,ал.З ГПК регламентира касационно обжалване само от отношение на актове, подлежащи на разглеждане от три съдебни инстанции, какъвто с оглед изложеното, разглежданият случай не е. Следователно обжалването на постановеното от Софийски градски съд определение, с което е извършена проверка по законосъобразността на разпореждането на първата инстанция по молбата за поправка на издадения обратен изпълнителен лист, е процесуално недопустимо и подадената частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане Няма данни ответницата да е направила разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат. За направените пред въззивната инстанция разноски, компетентен да се произнесе е СГС / чл. 81 ГПК/. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение,