Определение № 410 от 30.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2490/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 893 от 17.02.2023г. на „Еврокапитал-България“ ЕАД(н) гр.Бургас, подадена от синдика адв. Н. Г., против решение №186/30.12.2022г., постановено по въззивно гр.дело № 350/2022г. на Апелативен съд-Велико Търново. С обжалваното решение е потвърдено решение №239/21.06.2022г. по гр.дело №775/2021г. на Окръжен съд-Велико Търново за отхвърляне на предявения от „Еврокапитал-България“ ЕАД против „Литекс“ АД гр.София и „Рос ойл“ ЕООД - гр. Варна иск с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 166, ал. 2 от ЗЗД и чл. 173, ал. 1 от ЗЗД- да се признае за установено, че „Литекс“ АД няма ипотечно право върху сграда с идентификатор 10447.512.34.3 с площ 307 кв.м и сграда с идентификатор 10447.512.34.4 с площ 122 кв.м, построени в поземлен имот с идентификатор 10447.512.34 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Велико Търново, одобрени със Заповед № РД18-86/19.09.2008г. на ИД на АГКК гр. Велико Търново, целият с площ по кадастрална карта 4 491 кв.м, с трайно предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване-за складова база, при граници и съседи: имоти с идентификатори 10447.512.96, 10447.512.41, 10447.512.37, 10447.512.35, идентичен с урегулиран поземлен имот в гр. В.Търново, с площ 4 600 кв. м, представляващ парцел VII в кв. 170 по плана на града, предмет на нотариален акт № 16, том I, рег. № 258, дело № 6/2011 от 20.01.2011г. по описа на нотариус Р. М. с район на действие РС-В.Търново и на изпълнение по изп.дело № 150/2016г. по описа на ЧСИ М. Г.. Касаторът счита, че решението е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост. Сочи, че съдът не е обсъдил в цялост приобщения доказателствен материал, не е изложил мотиви по съществени елементи на спорното правоотношение, постановил е решението при неизяснена фактическа обстановка, а правни изводи противоречат на установените факти. Искането е да бъде отменено решението и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен. Ответникът по касационната жалба „Литекс“ АД, чрез процесуалния си представител адв.С. Т., в писмен отговор излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. С подробни аргументи оспорва жалбата, като неоснователна. Ответникът по касационната жалба „Рос Ойл“ ЕООД не взема становище. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът преповтаря оплакванията в касационната жалба и поддържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Формулира следните въпроси, които счита, че са обусловили решаващите изводи на въззивния съд: 1. Тълкуването на общата воля на страните, отразена в нотариален акт за учредяване на ипотека върху терена и настоящите и бъдещи приращения, следва ли да се извърши само въз основа на акта или следва да се съобразяват всички обстоятелства, включително и вписването на нотариалния акт единствено по имотната партида на терена; 2. Посоченото в чл. 92 ЗС „освен ако не е установено друго“ следва ли да се извърши чрез изрично волеизявление или може да се направи извод за наличието на „друго“ чрез тълкуване съдържанието на правната сделка; 3. Уговорката, направена в нот.акт, че ипотеката се разпростира и върху приращенията, без да се описани и индивидуализирани съществуващите сгради, заснети с идентификатори по КККР, не се ли отнася само до спомагателните сгради, които нямат самостоятелно значение и ако се приеме обратното, това не противоречи ли на изискването за специалност на ипотеката, предвидено в чл. 166, ал.2 ЗЗД и чл.167 ЗЗД; 4. Когато собственикът на постройката прехвърля правото на собственост върху построеното, съгласно чл.63, ал.1 ЗС, той уговаря ли изрично, че запазва правото на собственост върху земята, след като от прехвърлителния акт и по силата на чл.63 ЗС това се подразбира; когато съществуват две самостоятелни сгради, които са заснети по КККР, подразбира ли се под термина „приращение“, че ипотеката се разпростира и върху тях, съгласно императивното правило на чл. 167 ЗЗД или тяхното самостоятелно съществуване налага изричното им посочване в нот. акт, без да са обозначени от обобщения и неиндивидуализиран термин „приращение“; 5. След като учредителят на договорна ипотека е желаел да обремени не само земята, но и построените върху нея сгради, в молбата за вписване не трябва ли да бъдат посочени номерата на имотните партиди на последните, за да е налице вписване на договорна ипотека. По така формулираните въпроси твърди, че въззивния съд се е произнесъл в противоречие с решение № 478/11.02.2013г. по гр.д.№2670/2013г. на ІV ГО, решение №81/07.07.2009г. по гр.д.№761/ 2008г. на І ТО, ТР № 5/18.05.2017г. по тълк.д.№5/2015г. на ОСГК на ВКС, решение №119/ 09.06.2009г. по гр.д.№6277/2007г. на І ГО, решение № 143/10.11.2014г. по гр.д.№646/2014г. на ІІ ГО и решение № 113/25.07.2014г. по гр.д.№ 4514/2013г. на ІІІ ГО на ВКС. Касаторът поддържа наличие и на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 6. При вписване на нот.акт за учредяване на ипотека, който съдържа описание на поземления имот с посочен идентификатор, площ и граници, но без да са описани съдържащите се в имота сгради, то сделката ще бъде вписана само по отношение на поземления имот, но не и по отношение на сградите, в този случай ще е осъществен ли елемента „вписване“ от фактическия състав, без който ипотеката е недействителна; 7. Необходимо ли е при учредяване на ипотека върху терена да бъдат включени и отделните обекти, съществуващи върху него и представляващи самостоятелни сгради, заснети в КККР, за да породи действие ипотечното право и по отношение на тях; 8. Ако в Службата по вписване се представи нотариален акт, който съдържа описание на поземления имот, без да са описани, съдържащите се в имота сгради, то прехвърлянето по правилото на чл.6, ал.2 ПВ няма ли да бъде вписано само по отношение на сградите, построени в него; спрямо трети лица, собственикът на терена ще продължи ли да се легитимира, като собственик на сградите; 9. Ако собственикът на терена извърши отделно разпореждане със сградите в полза на лице, различно от лицето, в чиято полза е учредена ипотеката върху терена, това лице ще може ли да впише в имотния регистър правото си на собственост върху сградите, преди лицето, в чиято полза е учредена ипотеката; предвид оповестително-защитното действие на вписването, закрепено в чл. 113 ЗС, новият собственик на сградите няма ли да може да противопостави претендираните от него права върху сградите на лицето, което има ипотека върху земята, макар и преди него; 10. Ипотекарният кредитор не би ли получил повече, ако ипотеката се разпростре и върху сградата, построена в имота, обект на ипотеката, тоест няма ли да е налице прекомерност на обезпечението. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване, при предпоставките на чл. 280 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното: Разгледан е иск с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр с. чл. 166, ал. 2, пр.1, във вр. с чл.173 от ЗЗД- да бъде установено със сила на присъдено нещо, че сграда с идентификатор 10447.512.34.3 с площ 307 кв.м. и сграда с идентификатор 10447.512.34.4 с площ 122 кв.м, построени в поземлен имот с идентификатор 10447.512.34 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.Търново (одобрени със Заповед № РД 18-86/19.09.2008г. на изп.директор на АГКК, гр. В.Търново, целият с площ по кадастрална карта 4 491 кв.м), собственост на ищеца- ипотекарен длъжник „Еврокапитал-България“ ЕАД-Бургас, не са предмет на учредената с нот.акт № 16/20.01.2011г. върху имота ипотека (в т.3) за обезпечаване задължението на ответника „Рос ойл“ ЕООД и за кредитора по вземането (към момента-ответника „Литекс“ АД- София) не са налице права на ипотекарен кредитор по отношение на тези сгради- т.е., че ответникът „Литекс“ АД -София няма ипотечно право върху процесните сгради. По подадената от „Еврокапитал- България“ ЕАД против „Литекс“ АД и „Рос ойл“ ЕООД искова молба е било образувано гр.д.№896/2017г.по описа на ОС-В.Търново, което е приключило с решение №284/05.07.2018г. Това решение е потвърдено с решение №85 от 23.04.2019г. по в.гр.д. №486/2018г. на АС-В.Търново. Въззивното решение е отменено с решение №6/02.02.2021г. по гр.д.№4118/2019г. на IV ГО на ВКС, поради произнасяне за имоти, които не са предмет на делото (въззивният съд не е съобразил, че първоинстанционният съд се е произнесъл относно имот в с.Самоводене, Великотърновско, а не относно описания в т.3 от нот. акт 16/2011г. имот в гр.В.Търново, посочен и в исковата молба) и делото е върнато на АС-В.Търново на ново разглеждане. С решение №54 от 20.05.2021г. по в.гр.д.№48/2021г. на друг състав на АС-В.Търново е обезсилил решение 284/05.07.2018г. по гр.д. №896/2017г. на ВТОС и делото е върнато за разглеждане от друг състав на същият съд. След връщане на делото за повторно разглеждане с решение № 239/21.06.2022г., постановено по гр. д. №775/ 2021г. състав на ОС-Велико Търново е отхвърлил иска. За да потвърди това първоинстанционно решение Великотърновския апелативен съд е приел за установено от фактическа страна следното: Ищецът „Еврокапитал-България“ АД е обезпечил вземането на „Сибанк“ АД по договор за кредит с „Рос Ойл“ ЕООД за 219 120 евро, с учредяването на първа по ред договорна ипотека, оформена в нот.акт № 16, том I, рег. № 258, дело № 6 от 20.01.2011г. на нотариус Р.М. с район на действие-РС-В.Търново, върху следният имот, описан в т. 3 от нот.акт: ПИ с идентификатор 10447.512.34 по КККР на гр. В. Търново, целият с площ 4491 кв.м, с трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване - за складова база, при граници и съседи: имоти с идентификатори 10447.512.96, 10447.512.41, 10447. 512.37, 10447.512.35, идентичен с урегулиран поземлен имот в гр. Велико Търново, с площ 4 600 кв.м, представляващ парцел VII в кв. 170 по плана на града, заедно с всички настоящи и бъдещи подобрения и приращения в имота. С договор от 30.11.2015г. „Сибанк“ ЕАД е цедирала на „Литекс“ АД част от вземането си с привилегиите и обезпеченията му, вкл. и ипотеката. По молба на „Литекс“ АД против „Рос ойл“ ЕООД, „Петрол холдинг“ ЕООД, „Нафтекс петрол“ ЕООД и ипотекарния длъжник „Еврокапитал-България“ ЕАД е образувано изп.дело №150/2016г. по описа на ЧСИ М. Г., с район на действие –ОС-В.Търново. В изпълнителното производство, взискателят „Литекс“ АД е поискал принудително изпълнение по отношение на собствените на „Еврокапитал-България“ ЕАД недвижими имоти, ипотекирани за задължението по кредита; на 19.04.2017г. е изготвено постановление за възлагането им, включващо и сгради в недвижимия имот, описани в процеса на изпълнителните действия. Според представения по делото устав от 12.05.2008г. на „Еврокапитал-България“ АД в т.36 от него, като непарична вноска, представляваща право на собственост, е описан следният недвижим имот- УПИ в гр. В. Търново с площ 4 600 кв.м, представляващ съгласно скица парцел VІІ в кв.170 по плана на гр. В. Търново, одобрен със заповед № 2333/1958г. при описани граници, заедно с построените в него: сграда- склад за материали 62 кв.м-полумасивна, едноетажна, построена 1947г.; склад за стоки 24 кв.м; сграда, състояща се от два склада с площ 76 кв.м- полумасивна, едноетажна, построена през 1968г.; склад 68 кв.м- полумасивен, едноетажен, построен през 1941г., собственост на „Нафтекс петрол“ ЕООД. В представеното по делото удостоверение за данъчна оценка от 10.07.2017г., наред с поземления имот са посочени и 4 сгради-склад (търговски) с площ 12 кв.м; 287 кв.м; 287 кв.м и 90 кв.м. Приложени по делото са и скици на двете сгради в имота с идентификатор 10447.512.34 – сграда с идентификатор 10447.512.34.3 с площ 307 кв.м. и 10447.512.34.4 с площ 122 кв.м. В допълнителната искова молба ищецът „Еврокапитал- България“ ЕАД е уточнил, че „към момента на учредяване на ипотеката върху поземления имот, процесните две сгради са съществували като самостоятелни обекти и учредяването на договорната ипотека върху същите е следвало да бъде извършено с нарочен акт, а не по пътя на съществуващите приращения, поради което същите не са предмет на тази договор“. С молба от 13.11.2017г. ищцовото дружество е посочило, че: в имота са налични две сгради, собственост на „Еврокапитал-България“ ЕАД- с идентификатори 10447.512.34.3 и 10447.512.34.4; сграда с идентификатор 10447.512.34.2 е навес разположен пред сграда с идентификатор 10447.512.34.3; сграда с идентификатор 10447.512.34.1- бивш метален навес не съществува в имота и е заличена. Изложени са твърдения и, че описаните в скиците две сгради - с идентификатори 10447.512.34.3 с площ 307 кв.м. и 10447.512.34.4 с площ 122 кв.м съответстват на описаните 4 бр. сгради в данъчната оценка, които представляват двете сгради, независимо от разминаването в площите, както и, че в имот с идентификатор 10447.512.34 винаги имало две сгради описани в документите за собственост като 4 обекта. Въззивният съд е посочил, че доказателства в подкрепа на изложените твърдения на ищеца не са представени-липсват данни четирите сгради (с квадратури 12 кв.м, 287 кв.м, 287 кв.м и 90 кв.м) да „представляват“ сгради - с идентификатор 10447.512.34.3 с площ 307 кв.м. и 10447.512.34.4 с площ 122 кв.м; липсват данни кога са построени и какво представляват същите. Според съда доказателствата по делото сочат, че през 2008г., когато имот с идентификатор 10447.512.34 е внесен като непарична вноска в дружеството „Еврокапитал- България“ АД, в същият е имало 4 сгради- сграда-склад за материали 62 кв.м, полумасивна, едноетажна, построена 1947г.; сграда, склад стоки 24 кв.м; сграда състояща се от два склада с площ 76 кв.м, полумасивна, едноетажна, построена през 1968г.; и склад 68 кв.м, полумасивен, едноетажен, построен 1941г., собственост на „Нафтекс петрол“ ЕООД. Предвид това и, осъществявайки правомощията си по чл. 269 ГПК, е приел, че са останали недоказани твърденията на ищеца, че процесните описани в исковата молба сгради са били самостоятелни обекти на собственост на „Еврокапитал- България“ ЕАД още преди учредяването на ипотеката. Съдът е посочил, че липсват данни и доказателства кога в имота са се появили конкретно двете сочени от ищеца сгради, какво представляват същите, имат ли самостоятелно функционално предназначение, могат ли да се използват самостоятелно, а не като принадлежност, като обслужваща част. Според съда заснемането със самостоятелен идентификатор по кадастрална карта само по себе си не доказва, че е налице обособен обект на правото на собственост, а е само индиция, че последният притежава характеристиките на такъв и има посоченото предназначение. Функционалното предназначение на имота във връзка с преценката за самостоятелният му характер не се определя от посоченото в кадастралната карта, то подлежи на установяване, което в случая не е направено от „Еврокапитал- България“ ЕАД. Ищецът е посочил в ИМ, че в имота са налице сгради, без уточнение какво е тяхното предназначение и ако това са складове, каквито са описани при извършването на непаричната вноска в дружеството, по делото няма данни и доказателства, които ищецът е следвало да представи, дали същите отговарят на изискванията на действащия устройствен закон за такъв обект, както и, че не са били функционално свързани и обслужващи други обекти. Отделно от изложеното въззивният съд е споделил и посочените от ОС- В.Търново съображения относно това дали процесните две сгради с идентификатор 10447.512.34.3 с площ 307 кв.м и 10447.512.34.4 с площ 122 кв.м, които се намират в ипотекирания имот и за които са представени скици, се обхващат от ипотеката. Приел е, че в договора за учредяване на ипотека ясно е посочено, че за обезпечение на вземането на „Сибанк” АД се ипотекира описаният имот в т.3 от нот. акт № 16, том I, рег.№258, дело № 6/2011 от 20.01.2011г. по описа на нотариус Р.М.: ПИ с идентификатор 10447.512.34 по КККР на гр. В. Търново с площ 4491 кв.м, идентичен с урегулиран поземлен имот в [населено място] с площ 4 600 кв.м, представляващ парцел VII в кв.170 по плана на града, заедно с всички настоящи и бъдещи подобрения и приращения в имота. Според съда с използвания израз „заедно с всички настоящи и бъдещи подобрения и приращения в имота“ по несъмнен начин страните са изразили действителната си воля, че предмет на ипотеката са всички съществуващи и бъдещи постройки, подобрения и приращения в имота. Посочил е също, че в нот.акт за учредяване на договорната ипотека не съществува клауза, която да изключва ипотеката върху построените в имота сгради, както и че съгласието на страните относно това какво следва да се включва в ипотечния договор е отразено в предвидената от закона форма за действителност, а именно нотариален акт. След като ипотеката тежи върху правото на собственост върху поземления имот, то на още по-голямо основание тя следва да тежи и върху отделните правомощия, включени в това право. Сградите са били изнесени на публична продан в изпълнителното производство по силата на договореното в ипотечният акт и именно по силата на приращението по чл. 92 ЗЗД са подчинени на ипотечното право, поради което неоснователно се явява твърдението на жалбоподателя, че не се обхващат от ипотечното право съгласно договора за учредяване на договорна ипотека върху недвижимият имот от 2011г. Отделно от изложеното съдът е посочил, че по делото не са ангажирани доказателства процесните сгради, описани в исковата молба, да са идентични с тези, които са съществували в имота към момента на непаричната вноска в „Еврокапитал-България“ ЕАД. Тълкувайки волята на страните по смисъла на чл. 20 ЗЗД съдът приел, че решаващ в случая е изразът „заедно с всички настоящи и бъдещи подобрения и приращения в имота“, доколкото чл.167 ал.2 ЗЗД не съдържа императивни правила за индивидуализиране на предмета на ипотечното право. Посочил е, че ипотеката е акцесорно право, което обезпечава възникнало или бъдещо парично вземане, даващо право на кредитора, при неизпълнение да се удовлетвори предпочтително от стойността на ипотекирания имот, реализирана при публичната му продан, независимо от това кой е неговият собственик - чл. 173, ал. 1 ЗЗД. Съдът се е позовал на съдебната практика на ВКС според която целта на разпоредбата на чл. 166, ал. 2 ЗЗД, изискваща ипотеката да се учреди само върху поединично определени имоти и за определена парична сума, е да не се допусне цялото имущество на длъжника да служи като обезпечение на кредитора, както и за защита правата на трети лица, които биха придобили право на собственост върху част от имуществото на длъжника след учредяване на ипотеката. Според съда от това тълкуване следва, че когато ипотеката е учредена за недвижимия имот, без да се изключат построени в същият сгради, а при уговорка „заедно с всички настоящи и бъдещи подобрения и приращения в имота“, изискването за специалност на ипотеката не е нарушено, ако липсва точно описание на сградите. С тези мотиви въззивният съд е отхвърлил иска, потвърждавайки решението на Великотърновския окръжен съд. Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Първият въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, но по отношение на него не е осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Във връзка с тълкуването и прилагането на нормата на чл. 20 ЗЗД има трайно установена съдебна практика, с която въззивният съд изцяло се е съобразил. Безпротиворечиво в практиката (напр. решение № 80/08.05.2012 г. по гр. д. № 1315/2010г. на IV ГО, решение № 213/ 06.01.2017г. по гр. д. № 5864/2015г. на IV ГО, решение № 133/21.06.2019г. по гр. д. № 2918/2018г. на III ГО и др.) се приема, че във всички случаи на спор относно точния смисъл и действителното съдържание на постигнатото общо съгласие и целените с договора правни последици, съдът е длъжен да отговори аргументирано каква е действителната воля на страните. Когато уговорките са неясни, непълни, неточни, или щом пораждат съмнение, тълкуването се извършва по критериите на чл. 20 ЗЗД. Отделните уговорки се ценят с оглед систематичното им място в договора и във връзка едни с други, като всяка една се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му, обичаите в практиката и добросъвестността. Думите следва да се възприемат според общоприетото им книжовно значение и вложения от страните смисъл предвид действителната им воля. На преценка подлежат също обстоятелствата, при които е сключен договора, както и поведението на страните преди и след сключването му. Въззивният съд е съобразил тези правни разрешения при тълкуването на клаузите на процесния договор за учредяване на ипотека, а несъгласието на жалбоподателя с приетото и доводите, че тълкуването на съда е в разрез с уговореното между страните, респ. изложената в тази връзка аргументация, касае обосноваността (чл.281, т.3 ГПК) на съдебния акт, която не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Въпросите 2, 3 и 4 въпреки непрецизното и неясно формулиране в едната си част, могат да се приемат като правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на тях също не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В установената практика на ВКС (напр.решения по гр. дело № 5059/2013г. на I ГО и по гр. дело № 4005/2013г. на III) се приема, че в зависимост от постигнатото между страните съгласие, собственикът може да ипотекира само земята, или само построеното върху нея, или земята ведно с изградените вече постройки, или земята и сградите, които ще бъдат построени. Прието е, че в договора за учредяване на ипотека върху земя, тя трябва да бъде посочена с белези, които я индивидуализират като поземлен имот. Ако бъде уговорено ипотеката да се разпростре и върху построеното, няма да възникне неизвестност за тъждеството на ипотекирания имот включващ приращението, включително и когато построеното обхваща множество отделни самостоятелни обекти, тъй като те са негови неразделни части. По приложението на чл. 92 ЗС също е налице многобройна съдебна практика, която изцяло е съобразена от въззивния съд. Разпоредбата на чл. 92 ЗС установява презумпцията, че собственикът на земята е собственик на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго; следователно принципът на приращението се изключва само при изрична уговорка по отношение на постройките и подобренията. При прехвърляне на земята купувачът придобива и подобренията, и сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката; за да бъде запазена собствеността върху сградата, отделно от земята, това трябва да е изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията по чл. 92 ЗС. В този смисъл решение № 60088/06.07.2021г. по гр.д. №3876/2020г. и решение № 120/22.10.2014г. по гр. д. № 2928/2014г. решение № 125/29.10.2019г. по гр. д. №616/2019г. и трите на II ГО, решение № 96/17.07.2015г. по гр. д. № 4669/2014г. на І ГО. В случая, съобразявайки цитираната съдебна практика въззивният съд изрично е посочил, че от нотариалния акт за ипотека от 2011г. не се установява изключване действието на презумпцията на чл. 92 ЗС, поради което е приел, че сградите в поземления имот са обхваните от договорната ипотека. Предвид това, видно от мотивите на обжалваното решение, съдът се е съобразил с цитираната практика, поради което не е налице соченото основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. По поставените в изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК въпроси 5, 6, 7, 8, 9 и 10 не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане до касационен контрол, тъй като не представляват правни въпроси, разрешени от въззивния съд. Въпросите са некоректно зададени и хипотетични, не кореспондират с фактите по делото и възприетото от въззивната инстанция от фактическа страна, не са разрешавани от въззивния съд в обжалваното решение и не са обусловили решаващите му изводи за неоснователност на исковата претенция по чл. 124, ал.1 ГПК. Съдът не е обсъждал правилата за вписване на договорна ипотека, нито кога е налице прекомерност на обезпечението, тъй като доводи в подобен смисъл не са въвеждани от страните по делото. Въпросите от 5 до 10 се явяват обединени около твърденията на ищеца-касатор, че ипотеката е учредена върху сгради, които са съществували като самостоятелни обекти към момента на учредяването й, поради което е следвало да бъдат подробно индвидуализирани към момента на учредяването на ипотеката и доколкото това не е сторено, тя не ги обхваща. В случая решаващите мотиви за отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск е, че от една страна ищецът не е доказал, кога в имота са построени процесните две сгради, какво представляват и имат ли самостоятелно функционално предназначение, могат ли да се използват самостоятелно, а не като принадлежност, както и че волята на страните при учредяване на договорната ипотека е била тя да обхваща не само поземления имот, а и всички настоящи и бъдещи прирашщения и подобрения в него. Въпросите са поставени в контекста на собственото виждане на касатора за установените в процеса факти и правните изводи, които счита, че е следвало да бъдат направени от въззивния съд и така както са формулирани представляват оплаквания относно правилността на въззивното решение, поради което не подлежи на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Тълкувателното решение по тълк. дело № 1/2009 на ОСГТК на ВКС, въпросът в изложението следва да е формулиран точно и ясно, трябва да е конкретен, свързан с решаващите съображения на съда, да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение. Предвид изложените съображения решението на АС-Велико Търново не следва да се допуска до касационно обжалване. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО