Определение № 109 от 16.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4760/2018 г.

Постъпила е молба от касатора „Булгарконтрола“ ЕООД, представлявано от управителя А. А., с искане за спиране на производството по настоящето дело до приключване на преюдициален спор. За да се произнесе по искането, съдът взе предвид следното: Производството по настоящето дело е образувано по подадена от „Булгарконтрола“ ЕООД касационна жалба срещу решение №V-139/02.02.2018г., постановено от Бургаския окръжен съд, Пети въззивен граждански състав по в.гр.д.№937/2016г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е прието за установено по отношение на „Булгарконтрола“ ЕООД, че „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД е собственик на терен с площ от 40329кв.м., находящ се в [населено място] и касаторът е осъден по реда на чл.108 ЗС да предаде владението на част от този имот. В молбата се поддържа, че пред ВКС е висящо гр.д.№3576/2018г., като произнасянето по това дело има съществено значение за решаване на спора по гр.д.№4760/2018г., поради което и същото се явява преюдициално за спора за собственост, като въз основа на служебно извършена справка настоящият състав установи, че производството по гр.д.№3576/2018г. по описа на ВКС, Четвърто ГО на ВКС е образувано по подадена от „Булгарконтрола“ ЕООД касационна жалба срещу решението на Бургаския окръжен съд, с което е обезсилено решение на първоинстанционен съд в частта, с която е отхвърлен предявен по реда на чл.124, ал.4 ГПК иск за установяване неистинност на удостовереното с А. №1327/16.11.1994г. на [община] /представен в производството по предявения от „ПРО“ ЕАД по реда на чл.108 ЗС иск/ право на собственост на ДФ“Социален отдих“-София, клон П., посочен в диспозитива на решението като праводател на „ПРО“ ЕАД. Обстоятелството дали ДФ “Социален отдих“ е притежавала правото на собственост към момента на съставяне на А. №1327/16.11.1994г. върху описаните в този акт недвижими имоти би могло да се приеме за принципно релевантно за изхода на спора по предявения срещу „Булгарконтрола“ ЕООД ревандикационен иск за тези имоти, но според указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т.8 на ТР №1/17.07.2001г. по гр.д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС, Върховният касационен съд не може да постанови спиране на производството по чл.182, буква „г“ ГПК /отм./ - чл.229, ал.1, т.4 от сега действащия ГПК. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение