Решение № 13707 от 17.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7240/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД Митница Пловдив, подадена чрез пълномощника юрк. Георгиев, срещу Решение 2213/03.04.2024 г., постановено по адм. дело 4839/22г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на ОГЛ Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ (OGL Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH) е отменено Решение РТД 3000-924/03.05.2022 г. с рег. 32- 142679, издадено от Директора на ТД Митница Пловдив, и преписката е върната за ново произнасяне. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че вносителят не е доказал наличие на основания за освобождаване на внесения депозит, противно на мотивите на административния съд. Позовава се на решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на СЕС и на формирана съдебна практика на ВАС. Отправя искане за отмяна на оспорваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против процесното митническо решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът ОГЛ Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ , чрез пълномощника адв. Горанов, в подаден писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: С оспореното решение административният съд е отменил Решение РТД 3000-924/03.05.2022 г. с рег. 32- 142679, издадено от Директора на ТД Митница Пловдив, с което за стока 1/6 от митническа декларация с МРН 20BG003010021474R9 от 02.12.2020 г. пресни домати, тип кръгъл червен на ОГЛ Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ , на основание чл 75, § 5, ал. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, е отказано освобождаване на предоставеното обезпечение в размер на 4 364,22 лв. По отношение на стока 4/6 пресни домати, тип кръгъл розов (Рембе) внесеният депозит е освободен. Съдът е приел за установено, че на 02.12.2020 г. в МБ Свиленград е регистрирана посочената по-горе митническа декларация, с която е поставена под режим допускане за свободно обращение стоката пресни домати, тип кръгъл червен с нето тегло 7 488 кг. Декларираната митническа стойност е в размер на 13 362,91 лв., преизчислена в евро/кг. на 91,25 евро/100 кг. Определената от ЕК за деня стандартна вносна стойност (СВС) за домати с произход Република Турция, каквито са и процесните съгласно предствен и приет от митническите органи сертификат, е 44,90 евро/100 кг. Тъй като вносната стойност е по-голяма с повече от 8% спрямо СВС, на основание чл. 75, § 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 във вр. с чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, от вносителя е изискано обезпечение в размер на 4 364,22 лв., което е внесено (рамерът на митото, който вносителят би платил при определената за деня СВС).На 04.12.2020 г. дружеството е уведомено, че, на основание чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, следва да представи в едномесечен срок от продажбата на стоките, но не по-късно от 4 месеца от регистриране на митническата декларация, доказателства, че количеството домати е реализирано на пазара на ЕС при условия, потвърждаващи коректността на декларираната вносна митническа стойност.На 29.12.2020 г., от страна на ОГЛ Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ , са представени фактури за покупка и продажба на стоките, стокови разписки, потвърждения за получаване, справки калкулации и доказателства за плащане на закупеното вносно количество, според които цялото количество в размер на 7 488 кг. е продадено за цена от 100 евро/100 кг. С молба от 03.02.2021 г. дружеството, чрез пълномощник, е представило и дневници по ЗДДС. Прието е, че тази цена е по-ниска спрямо цената на придобиване на стоката съгласно МД при отчитане на декларираните разходи, възлизаща на 105,15 евро/100 кг., подробно изчислени в митническото решение. Прието е, че не е представено удовлетворяващо доказателство за условията за освобождаване, като внесеното обезпечение следва да бъде задържано. С писмо от 13.07.2021 г. дружеството е уведомено, на основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, че предстои издаване на процесното митническо решение, като в предоставения 30-дневен срок от връчването му на 14.07.2021 г. не е депозирано възражение. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза, кредитирана от съда и неоспорена от страните. При така установената фактическа обстановка и след извършена проверка по чл. 168 във връзка с чл. 146 АПК, съдът е приел, че митническото решение е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон. Изложени са правни съображения, че внесените стоки - 1/6 и 4/6 имат и един и същ код по КН 0702000099, поради което следва да се разглеждат като партида по смисъла на чл. 73, б. а от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891. При съобразяване с това и с оглед решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на СЕС, съдът е приел, че в нарушение на материалния закон органът е отказал освобождаване на внесения депозит за стока 1/6, при положение че за стока 4/6 не се констатира подобно превишение, като не са изложени мотиви относно това разделяне на партидата. С оглед това и на основание чл. 173, ал. 2 АПК митническото решение е отменено в частта, с която на ОГЛ Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ е отказано освобождаване на представеното обезпечение в размер на 4 364,22 лв., и делото е върнато като преписка на компетентния орган за ново произнасяне. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно, като касационната жалба се явява основателна. Спорният по делото въпрос е относно това предоставено ли е от жалбоподателя удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. Правната уредба на вноса на плодове и зеленчуци се подчинява на специални митнически правила, доколкото чл. 1, § 1, ал. 2 от Митническия кодекс на Съюза предвижда, че последният се прилага, без да се засяга законодателството на Съюза в други области, а Регламент 1308/2013 и Делегиран регламент 2017/891 съдържат специални митнически правила относно вноса на плодове и зеленчуци. За целите на прилагането на митата по Общата митническа тарифа за продуктите от сектора на плодовете и зеленчуците чл. 181 от Регламент 1308/2013 предвижда механизъм, наречен входна цена , който се основава на прагове на минималните вносни цени, под които се прилагат специфични допълнителни мита, които са толкова по-високи, колкото по-ниска е стойността на вноса. С чл. 181, § 2 от Регламент 1308/2013 се предоставя на Комисията правомощието да приема делегирани актове, с цел да се гарантира, че достоверността на декларираната входна цена на съответна партида се проверява, като се използва фиксирана стойност при вноса, както и да се определят условията, при които се изисква предоставяне на гаранция.Делегиран регламент 2017/891, който е приет на основание чл. 181, § 2 от Регламент 1308/2013, съдържа, първо, член 74, по силата на който за целите на изчисляването на тази фиксирана стойност при внос, държавите членки трябва да съобщават на Комисията за всеки пазарен ден средните представителни цени на продуктите, внесени от трети държави и продавани на пазарите на държавите членки за вносни стоки, както и общите количества, отнасящи се за тези цени.Чл. 75 от Делегиран регламент 2017/891 предвижда правилата за определяне на входните цени на съответните продукти, като, от една страна, съгласно чл. 75, § 2, когато митническата стойност на определени продукти се определя според договорната стойност, посочена в чл. 70 от Митническия кодекс на Съюза, и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос по смисъла на чл. 181, § 2 от Регламент 1308/2013 в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранция. Тази гаранция се равнява на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос. От друга страна, съгласно чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегиран регламент 2017/891 вносителят разполага с един месец от продажбата на въпросните продукти, като се спазва максималният срок от четири месеца от датата на приемане на декларацията за максималният срок от четири месеца от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, за да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, или да определи митническата стойност, посочена в чл. 74, § 2, буква в) от този кодекс. Съгласно чл. 75, § 5, ал. 2 и ал. 3 от Делегиран регламент 2017/891 неспазването на един от тези срокове води до загуба на гаранцията, предоставена за заплащане на вносните мита, като това важи и когато вносителят не представи удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на партидата. В случая не е спорно, че вносителят ОГЛ Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ е избрал да определи митническата стойност на внесените партиди въз основа на декларираната договорна стойност, поради което съгласно ясния текст на чл. 75, § 5, ал. 1, 3 и 4 от Делегиран регламент 2017/891, той трябва да докаже, че тази партида е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от Митническия кодекс на Съюза. По спорния по делото въпрос относно доказателствата, които трябва да се представят от вносителя, е постановено решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз. Това решение е по преюдициално запитване, отнасящо се по тълкуването на чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, отправено в рамките на спор между същите страни и по повод декларираната договорна стойност при вноса на пресни тиквички и с произход от Турция. По силата на чл. 633 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК, решението на СЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. По разясненията от т. 81 и т. 82 от решението на Съда по дело С-770/21, доказателството, което трябва да се представи от вносителя, се отнася до всички условия, свързани с протичането на продажбата на внасяната в Съюза партида, които могат да представляват съвкупност от съвпадащи индикации, позволяващи да се потвърди правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от Митническия кодекс на Съюза. Продажба на внесената партида на загуба може да представлява сериозна индикация, че декларираната договорна стойност е била изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито, което следва да се плати, или да намали размера му, по-специално когато става въпрос за повтаряща се или извършвана през дълъг период продажба на загуба. Макар продажбата на загуба да не е достатъчно обстоятелство, въз основа на което митническите органи автоматично да заключат, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителността, то в този случай вносителят трябва да докаже не само че тази продажба на загуба се обяснява с обстоятелства, които не засягат правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от Митническия кодекс на Съюза, но и че другите условия за освобождаване на тази партида потвърждават правилното определяне на посочените цени /т. 83/. На първо място, в съответствие с чл. 75, § 5, ал. 4 от Делегиран регламент 2017/891 вносителят трябва да предостави на митническите органи освен фактурата всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от внесената партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на посочената партида /т. 84/. В случай че документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата от съответните стоки, не са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната договорна стойност, вносителят следва да представи на митническите органи други документи, свързани с продажбата и освобождаването на тази партида, като например писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида /т. 85/.Съгласно т. 3 от диспозитива на решението по дело С-770/21, чл. 75, § 5 от Делегиран регламент 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на определянето на митническата стойност митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки, когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, като тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз и въпреки факта, че е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, вносителят не е представил достатъчни за тази цел документи, макар че посочените органи не оспорват автентичността на издадената от износителя фактура, нито действителното плащане от вносителя. В случая не е спорно, че декларираната митническа стойност на стока 1/6 пресни домати, тип кръгъл червен е по-висока с повече от 8% от определената от ЕК фиксирана стойност към момента на вноса, внесената партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюза, както и че вносителят е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност. 3а доказване на декларираната митническа стойност вносителят е представил фактури за покупката и продажбата на внесеното количество домати, стокови разписки за получаване на стоките от ЛИДЛ Румъния, справки калкулации за формиране на продажната цена на полученото количество, доказателства за плащане на доставната фактура и извлечения от ДДС регистрите на немското дружество. Безспорно по делото не е представен писмен договор, сключен между вносителя ОГЛ Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ и турското дружество или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида. Липсват каквито и да е документи, подписани от износителя, които да потвърждават цената, на която е закупена стоката, като представените с молба от 29.12.2020 г. справки калкулации за формиране на продажната цена на база придобивната стойност не променят този извод, тъй като изхождат от дружеството вносител ОГЛ Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ . На следващо място, неоснователно е прието от административния съд, че е дължима разлика с повече от 50% между декларираната договорна стойност и определената от Комисията стандартна стойност при вноса, като основание за съмнение у митническия орган в достоверността на декларираната стойност. Този довод се основава на т. 90 от решение по дело С-770/21 СЕС и цитираното в него решение по дело С-291/15. Позицията на Съда по тези дела е, че разликата с повече от 50% между декларираната стойност на партидата внесени стоки и СВС ... е достатъчна, за да породи у митническия орган съмнения в достоверността на тази декларирана договорна стойност... . Този извод не изключва наличието на основания за съмнения и при по-малки разлики между декларираната стойност и СВС в хипотезата на продажба на загуба, стига декларираната митническа стойност на продуктите да е по-висока с повече от 8% от определената от ЕК фиксирана стойност към момента на вноса. Съобразно т. 93 от решението на Съда по дело С-770/21 именно посоченото отклонение поражда тежестта на вносителя да докаже, че партидата от внесените стоки е била освободена съгласно условията, потвърждаващи достоверността на декларираната договорна стойност. Неоснователно с решението на административния съд е прието, че в случая на практика е извършено разделяне на партидата, изхождайки от определението по чл. 73, б. а от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията от 13.03.2017 г. Структурата на спорното митническо решение следва тази на подадената от ответника по касация МД, в която са декларирани няколко стоки с различна декларирана стойност. Последното свидетелства за обективно съединяване на МД в една обща такава, което прави несподелим довода за практикувано от митническата администрация нарочно разделяне на партида в ущърб на вносителя и в противоречие с посочената разпоредба от съюзното право (в този смисъл Решение 642 от 19.01.2024 г. по адм. д. 6132 / 2022 г. на ВАС, Първо отделение). При тези факти и с оглед постановеното решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз следва да се приеме, че вносителят ОГЛ Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ не е представил удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на стоката като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция, съгласно чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891, а като е достигнал до други изводи, АССГ е постановил неправилно решение, поради което същото следва да бъде отменено, а жалбата срещу административния акт отхвърлена. Съобразно изхода на спора и своевременно заявеното искане на касатора следва да се присъдят претендираните разноски за юрисконсулт за двете инстанции в размер на по 100 лева съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и разноски за платена държавна такса в размер на 34,91 лева за касационното производство, или общо за двете инстанции в размер на 234,91 лева.