Определение № 499 от 01.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на В. П. Г. от [населено място] срещу разпореждане № 1988 от 14.03.2011 г. по в. гр. д. № 2672/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, ХІV гр. състав, с което на основание чл.286, ал.1, т.2 от ГПК е върната подадената от частната жалбоподателка касационна жалба вх. № 2629/03.02.2011 г. против постановеното по делото въззивно решение № 1813 от 21.12.2009 г. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на атакуваното разпореждане и се прави искане за неговата отмяна. Ответникът [фирма] - [населено място], не заявява становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С бланкетна касационна жалба вх. № 2629/03.02.2011 г. В. Г. е обжалвала постановеното от Пловдивски окръжен съд въззивно решение № 1813 от 21.12.2009 г. по в. гр. д. № 2672/2010 г. Касационната жалба е оставена без движение от въззивния съд с разпореждане от 03.02.2011 г., с което са дадени указания на обжалващата страна в едноседмичен срок да отстрани констатираните нередовности на жалбата като представи точно и мотивирано изложение на касационните основания по чл.281 от ГПК и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК; представи съответните съдебни актове при позоваване на съдебна практика; осигури приподпсване на жалбата от адвокат или лице с юридическа правоспособност с представяне на пълномощно по чл.284, ал.2 от ГПК и внесе държавна такса за касационно обжалване в размер на 30.00 лв. по сметка на ВКС. Разпореждането е връчено лично на В. Г. на 14.02.2011 г. На 21.02.2011 г. Г. е депозирала в деловодството на Пловдивски окръжен съд молба с приложена вносна бележка за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лв. и е поискала да бъде продължен срока за приподписване на касационната жалба. С разпореждане от 22.02.2011 г. въззивният съд е продължил срока за изпълнение на дадените с разпореждането от 03.02.2011 г. указания, считано от датата на изтичане на първоначално определения едноседмичен срок - 21.02.2011 г. До изтичане на продължения срок на 07.03.2011 г. /понеделник - присъствен ден/ касационната жалба не е приподписана съобразно изискването на чл.284, ал.2 от ГПК и не са представени изложения на основанията по чл.281 от ГПК и чл.280, ал.1 от ГПК, поради което Пловдивски окръжен съд е постановил атакуваното в настоящото производство разпореждане, с което е върнал подадената жалба на основание чл.286, ал.1, т.2 от ГПК. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. В разпоредбата на чл.286, ал.1, т.2 от ГПК е предвидено, че касационната жалба се връща от въззивния съд, когато не са отстранени в срок нередовностите й. За да се приложат неблагоприятните последици чл.286, ал.1, т.2 от ГПК, страната - жалбоподател следва да е била надлежно уведомена за указанията на администриращия съд относно подлежащите на отстраняване нередовности и въпреки това да не ги е поправила в рамките на установения в чл.285, ал.1 от ГПК едноседмичен преклузивен срок или в продължения по нейно искане, съгл. чл.63 от ГПК, допълнителен срок. Безспорно е по делото, че частната жалбоподателка е уведомена редовно на 14.02.2011 г. за разпореждането на Пловдивски окръжен съд, с което подадената от нея касационна жалба е оставена без движение с указания за поправяне на изчерпателно посочени нередовности в едноседмичен срок. По искане на жалбоподателката едноседмичният срок е продължен от въззивния съд на основание чл.63 от ГПК като са предоставени още две седмици за отстраняване на недостатъците на жалбата. В рамките на първоначално определения едноседмичен срок по чл.285, ал.1 от ГПК частната жалбоподателка е изпълнила само едно от адресираните до нея указания - за внасяне на държавна такса за касационно обжалване, и не е отстранила останалите посочени в разпореждането от 03.02.2011 г. недостатъци на жалбата. Последните не са поправени и впоследствие до датата на изтичане на продължения по реда на чл.63 от ГПК срок - 07.03.2011 г., поради което законосъобразно въззивният съд е разпоредил връщане на касационната жалба на предвиденото в чл.286, ал.1, т.2 от ГПК основание. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,