Определение № 50383 от 31.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1696/2022 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Груп Травел“ ЕООД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд. Ищецът – синдикът на „Тея Травел“ ЕООД (н) оспорва жалбата. По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от синдика на „Тея Травел“ ЕООД искове по чл. 135, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ и по чл. 34 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 2 ТЗ, като е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Тея Травел“ ЕООД сключен между последното и жалбоподателя договор за продажба на недвижим имот и е осъден жалбоподателят да върне продадения имот в масата на несъстоятелността. За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено, че с процесния договор, сключен на 02.06.2015 г. - след определената начална дата на неплатежоспособността на „Тея Травел“ ЕООД, последното е продало на жалбоподателя поземлен имот в [населено място] с площ от 5005 кв. метра срещу цена в размер на 130 000 лв. Установил е също, че непосредствено преди сделката – на 20.05.2015 г. и 25.05.2015 г. - едноличните собственици на капитала на двете дружества, същите и управители на дружествата, са си разменили искания за изкупуване на дяловете на съответните дружества, каквито сделки са били и сключени на 03.06.2015 г. Въз основа на горните обстоятелства и по изложените във въззивната жалба оплаквания съдът е приел от правна страна, че с извършената сделка са увредени кредиторите на несъстоятелността, доколкото с извършеното отчуждаване на единствения притежаван от продавача – длъжник в несъстоятелността недвижим имот е намалено имуществото му като общо обезпечение на кредиторите, а самото намаляване на имуществото винаги води до увреждане на кредиторите. Във връзка с това е отхвърлил като неоснователно възражението, че срещу продадения имот дружеството е получило цената му, доколкото по отношение на нея принудително изпълнение не може да се осъществи и по този начин би се осуетило или затруднило удовлетворяването на кредиторите, което също представлява увреждане по смисъла на чл. 135 ЗЗД. Приел е също, че към момента на сключване на оспорената сделка страните по нея са знаели за увреждането, тъй като както на продавача, така и на купувача са били известни задълженията на продавача към неговите кредитори. Конкретно по отношение на купувача съдът е посочил, че знанието се установява от направеното на 20.05.2015 г. искане на едноличния собственик и управител на купувача за закупуване на всички дялове в капитала на дружеството-продавач, придружено с изрично изявление, че е запознат с активите, пасивите и дейността на дружеството. Върху посоченото изявление въззивният съд е основал решаващия извод, че законният представител на купувача е бил запознат с икономическото състояние на дружеството-продавач, в частност неговите задължения към кредитори, и е съзнавал, че продажбата на имота прави невъзможно или затруднява удовлетворяването им. В допълнение съдът изрично е посочил, че при установеното знание на купувача по сделката за увреждането оправдано първоинстанционният съд не се е произнесъл по приложението на презумпцията за знание поради свързаност между страните по сделката. Допускане на касационното обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Очевидна неправилност на въззивното решение се обосновава с аргументите, че въззивният съд е приел, че е налице знание за увреждане, тъй като страните по сделката са свързани лица, въпреки че към момента на сключването ѝ едноличният собственик и управител на дружеството-купувач не е бил вписан нито като управител, нито като съдружник в дружеството-продавач. Поддържа се, че този извод на въззивния съд е в противоречие с нормите на |§ 1, т. 3-5 ТЗ и чл. 140, ал. 4 ТЗ. По основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса свързани лица ли са две търговски дружества, ако съдружник и управител в едното дружество е придобил дялове от другото, направил е искане за приемане в това дружество, но решението за приемането му като съдружник, както и решението за избирането му за управител не са вписани в търговския регистър, като преди вписването едното дружество е продало на другото свое имущество и налице ли е знание за увреждане в този случай. Поддържа се, че по въпроса липсва произнасяне на ВКС и не е формирана практика на съдилищата, като е формулиран и съответстващият на правната теза на жалбоподателя отговор. Не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Изложените от жалбоподателя доводи са неотносими, доколкото същите се основават на съображения, каквито в мотивите на въззивното решение не са изложени, а именно за наличие на свързаност между двете дружества. Извода за знание на купувача за увреждащия характер на сделката въззивният съд е основал на приетото за установено конкретно знание на управителя на дружеството-купувач за имущественото състояние на дружеството-продавач, в частност неговите задължения, а не посредством приложение на презумпцията за знание, чиято презумпционна предпоставка се явява свързаността. Не се обосновава и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулираният от жалбоподателя въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Както е посочено и по-горе, знанието на купувача за задълженията на продавача, оттук и за увреждащия характер на сделката, въззивният съд е приел, че се установява от изричното изявление на законния представител, че е запознат с икономическото състояние на продавача, в частност неговите задължения към кредитори. Следователно решаващият извод на въззивния съд не се основава на свързаност между двете дружества с произтичащото от това приложение на презумпцията за знание, както съдът изрично е подчертал в мотивите си, че презумпцията за знание на основание свързаност правилно не е обсъдена от първата инстанция, т. е. че не подлежи на обсъждане. С оглед на това поставеният въпрос е неотносим към правните изводи на въззивния съд, поради което не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Независимо от това не е налице и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена. В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Поддържа се липса на практика на касационната инстанция (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), без обаче да се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване. С тези мотиви съдът