Решение № 5383 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3866/2019 г.
ВАСIV отделение10.04.2019reporting judge Стела Динчева
Ruling
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Коалиция "БСП за България" подадена чрез пълномощник А. Вълков срещу Решение № 66-ЕП/04.04.2019 г. на Централната избирателна комисия, с което е назначена Районна избирателна комисия в четвърти район -Великотърновски, в състав от 15 членове, за изборите за членове на Европейския парламент от Р. Б. на 26.05.2019 г. Решението не подлежи на обжалване.
Grounds
Решение № 5383 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3866/2019 г., IV о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс /ИК/. Образувано е по жалба на Коалиция от партии "БСП за България" чрез пълномощник А. Вълков срещу Решение № 66-ЕП/04.04.2019 г. Централната избирателна комисия /ЦИК/, с което е назначена Районна избирателна комисия /РИК/ в четвърти район - Великотърновски, в състав от 15 членове, за изборите за членове на Европейския парламент от Р. Б. на 26.05.2019 г. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението. Твърди се, че Коалиция "БСП за България" е парламентарно представена партия със 79 народни представители, което определя членовете и в РИК В. Т. на 4 броя. На парламентарните избори през 2017 г. Коалиция "БСП за България" е първа политическа сила с 38 433 гласа пред партия ГЕРБ с 34 230 гласа. Разликата в гласовете в полза на Коалиция "БСП за България" давала право същата да предложи председател на РИК В. Т. от нейната квота. С процесното решение Коалиция "БСП за България" не получила нито поста председател, нито поста секретар. Предложеният от Коалиция "БСП за България" кандидат Х. Данев бил юрист, участвал в пет избирателни комисии, включително като председател, с опит като експерт в изборния процес. С процесното решение определеният за секретар на РИК В. Т. не бил юрист, а кандидатът Х. Данев следвало да бъде назначен за секретар. Излагат се съображения относно противоречивата практика на ЦИК с оглед постановяването на множество решения в един ден с приложението на "двоен стандарт" и без спазването на чл. 61, ал. 5 от ИК. Счита, че решението на ЦИК в тази част е нищожно, а в останалата част немотивирано. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на ЦИК за ново произнасяне със законосъобразно решение. Ответникът - Централна избирателна комисия, чрез процесуалния си представител Бойкинова в съдебно заседание излага становище за неоснователност на жалбата. Възраженията на жалбоподателя не намирали опора в закона. Назначаването на председател на РИК не било обвързано с резултатите от предходни избори. При назначаването на РИК В. Т. ЦИК спазила всички императивни изисквания на закона. Върховен административен съд като взе предвид данните по преписката, доводите в жалбата и мотивите на обжалваното решение, преценява следното: Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна и в законоустановения тридневен срок по чл. 58, ал. 1 от ИК от обявяване на решението по реда на чл. 57, ал. 2 от ИК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С оспорваното Решение № 66-ЕП/04.04.2019 г. Централната избирателна комисия /ЦИК/ на основание чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 60, ал. 11 във вр. с чл. 61, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ИК и решение № 8-ЕП/26.03.2019 г. на ЦИК е назначила Районна избирателна комисия /РИК/ в четвърти район - Великотърновски, в състав от 15 членове, за изборите за членове на Европейския парламент от Р. Б. на 26.05.2019 г. При постановяване на решението ЦИК е установила, че не е постигнато съгласие при провеждане на консултациите за състава на РИК относно състава на комисията. ЦИК е съобразила протокол от 29.03.2019 г. за проведени консултации за състава на РИК – В. Т., както и постъпилото писмо от областния управител на област В. Т.. Оспорваното решение е взето от компетентен административен орган съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 60, ал. 11 от ИК. Спазени са и материалноправните разпоредби при постановяването му. Съгласно чл. 59, ал. 1, т. 2 от ИК Централната избирателна комисия назначава районни избирателни комисии при избори членове на Европейския парламент от Р. Б. и за президент и вицепрезидент на републиката – за всеки район според районирането на територията на страната при последните избори за народни представители за Народно събрание. Назначаването им става след консултация при областния управител като условията и редът за провеждането им са регламентирани в чл. 60 от ИК. Разпоредбата на ал. 2 предвижда в консултациите да участват парламентарно представените партии и коалиции и партиите и коалициите, които имат избрани с техните кандидатски листи членове на Европейския парламент от Р. Б., но не са парламентарно представени. В консултациите може да участват и други партии и коалиции. При консултациите партиите и коалициите представят съгласно чл. 60, ал. 3, т. 1 от ИК писмено предложение за състав на районната избирателна комисия, което съдържа имената на предложените лица, единен граждански номер, длъжност в комисията, образование, специалност и партията или коалицията, която ги предлага. Когато не е постигнато съгласие между партиите и коалициите участвали в консултациите, областният управител не по-късно от 55 дни преди изборния ден изпраща на ЦИК документите по чл. 60, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ИК. В този случай съгласно чл. 60, ал. 11 от ИК ЦИК назначава районната избирателна комисия по направените предложения на партиите и коалициите. В случая законово регламентираните условия и ред са спазени при назначаването на РИК в четвърти район - Великотърновски за изборите на 26 май 2019 г. за изборите за членове на Европейския парламент от Р. Б.. Установява се, че са проведени консултации при областния управител на област В. Т. като в тях са били поканени да участват партиите и коалициите по чл. 60, ал. 2 от ИК - ПП "ГЕРБ", Коалиция "БСП за България", ПП "ДПС", Коалиция "Обединени патриоти", Партия "Воля", Коалиция "Реформаторски блок", Коалиция "България без цензура", ВМРО-БНД, Земеделски народен съюз, Движение "Гергьовден" /ББЦ/. Установява се също така, че партиите и коалициите, които са участвали в консултациите са представили писмени предложения за състав на РИК - В. Т.. Партия ГЕРБ е предложила Д. Йонкова за председател, а Коалиция "БСП за България" е предложила Х. Данев за председател. Коалиция "БСП за България" няма направено предложение за секретар на РИК. При консултациите не е постигнато съгласие за членовете на РИК. При това положение областният управител на област В. Т. в законовия срок е изпратил с писмо изх. № ОА-04-2086/29.03.2019 г. на ЦИК документите по чл. 60, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ИК. Въз основа на така събраните доказателства в преписката е постановено обжалваното решение, като за него "за" са гласували 14, а "против" 6-ма от членовете на ЦИК. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че с оспорваното решение неправилно за председател на РИК не е назначено предложеното лице от Коалиция "БСП за България". Назначаването на РИК е възложено от ИК на постигнато съгласие от консултации при областния управител, а при липса на такова - от ЦИК при спазване на законовите изисквания. В случая тези законови изисквания са спазени, поради което оспорваното решение не е незаконосъобразно. То не противоречи и на целта на закона, нито ЦИК превратно е упражнила предоставената и власт. Целта на закона е да се ограничи мнозинството на една партия и коалиция в РИК като нейни членове, както и като ръководен състав. В случая видно от назначените с оспорваното решение членове на РИК - В. Т. и на ръководния и състав тази цел е спазена, поради което ЦИК не е упражнила превратно предоставената й власт. Тук е мястото да се отбележи, че няма законова изискване за председател на РИК да бъде назначено предложеното лице от определена политическа сила. Разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от ИК разписва единствено забрани, че представителите на една партия или коалиция не може да имат мнозинство в районната избирателна комисия, а освен това председателят, заместник- председателят и секретарят не могат да бъдат от една и съща партия или коалиция, което с случая е спазено. По същия начин стои и въпросът с наведеното възражение за притежаван опит на предложеното от жалбоподателя лице за председател на РИК. Неоснователно е и оплакването за неизлагане на мотиви в оспорваното решение на ЦИК. Оспореният административен акт е мотивиран с непостигнатото съгласие при проведените консултации и постъпилото писмо от областния управител. Допустимо е мотивите да бъдат изложени отделно от акта и да се съдържат в други документи, които подготвят неговото издаване и са част от административната преписка. В случая това е протокол № 12 от 04.04.2019 г. от заседание на ЦИК, в който се съдържат станалите разисквания и обсъждания. Действително на гласуване са били предложени три различни варианта за състав на РИК, но след проведеното гласуване съставът на РИК приет с оспореното решение е събрал най-много гласове. Няма изискване всеки член на ЦИК да мотивира начина си на гласуване. Още повече, че взетото решение съответства и на предложението по чл. 60, ал. 3, т. 1 от ИК. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че жалбата е неоснователна, при постановяване на решението не са допуснати нарушения, които да обуславят неговата отмяна, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена. ЦИК е извършила преценка на законовите предпоставки и в съответствие с приложимото право е издала законосъобразен административен акт, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. Водим от гореизложеното и на основания чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс Върховният административен съд