Определение № 600 от 05.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 1692/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК във вр. с пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК - ДВ бр. 86/2017г., образувано по касационна жалба на [фирма] против Решение № 75 от 05.04.2017г. по в.т.д.№ 740/2016г. на Варненския АС, с което е потвърдено решението по т.д. №138/2016г. на Варненския ОС за осъждане на дружеството да заплати на К. Д. Д. на основание чл.208 във вр. с чл.193,ал.1 КЗ-отм. сумата 58 650.54лв. - дължимо застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „каско“ на лек автомобил във връзка с настъпило застрахователно събитие „кражба“, ведно със законната лихва от предявяване на иска. Касаторът се позовава на неправилност на решението поради нарушение на материалния закон /чл.221,т.2 от КЗ-отм.във вр. с т.11.5.2. Раздел 2 и т.9.7 от Раздел 1 от ОУ по застраховката/ при преценката относно довода за неуведомяване на застрахователя за кражбата в предвидения 36 часов срок. Въвежда и довод за съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в отказ за допускане пред въззивната инстанция на автотехническа експертиза /която да установи дали представените по щетата ключове са от процесния автомобил, дали те са оригинални, относно броя на фабричните ключове, дали са получавани нови ключове от официалния представител/, както и отказ да бъдат допуснати като доказателства заверен препис от материалите по досъдебното производство, образувано във връзка с кражбата на автомобила. Поддържа се, че поисканите доказателства са допустими с оглед разпоредбата на чл.266,ал.2,т.1 и т.2 ГПК. С касационната жалба се представя писмено доказателство - писмо от РП Варна за присъединяване на досъдебното производство във връзка с процесната кражба към друго досъдебно производство. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ Може ли застрахователят да откаже правомерно изплащане на застрахователното обезщетение по застраховка „каско“, при положение, че застрахованият не е изпълнил клаузи от ОУ, които дават право да бъде поставен отказ по процесната щета /т.11.5.2. Раздел 2 във вр. с т.9.7 от Раздел 1 от ОУ/. Посочена е допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, обоснована с виждането, че произнасянето от ВКС е наложително за повишаване на съществуващото в страната правосъзнание и ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото. 2/ При наличието на нововъзникнали обстоятелства при гледането на делото пред въззивната инстанция, не следва ли съдът да допусне направените доказателствени искания, свързани с тях, когато същите са от значение за правилното решаване на делото. Посочена е аналогичната допълнителна предпоставка, аргументирана със значимост на произнасянето от ВКС за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като недопускането на направените от касатора като въззивник доказателствени искания води до лишаването му от право на защита и до невъзможност да докаже възраженията си; апелативният съд не се е съобразил с разпоредбата на чл.235,ал.3 ГПК да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на иска. В писмен отговор ищецът К. Д. оспорва обосноваването на основанията за допускане на обжалването и основателността на жалбата. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Пред въззивната инстанция застрахователят е представил адресирано до него от ОД на МВР Варна писмо от 03.11.2016г., съдържащо искане за информация, касаеща застраховки и заявени щети с моторни превозни средства, сред които е и процесният лек автомобил във връзка с проверка рег.№ 365р-43033/16г. Въз основа на него е поискал издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с препис „от всички документи“, намиращи се по досъдебното производство № 1407/15г. Заявил е, че на основание чл.266,ал.2т.1 ГПК твърди настъпването на нови обстоятелства по досъдебното производство, за които не е могъл да узнае и да посочи до подаване на въззивната жалба и че са налице нововъзникнали обстоятелства по досъдебното производство, които са от значение по делото. В подкрепа на твърдението си, че по отношение на процесния автомобил текат следствени действия е представил посоченото писмо. Въззивната инстанция е оставила без уважение доказателственото искане, посочвайки че въззивникът не сочи за снабдяване с какви документи от досъдебното производство се прави искането и каква е относимостта им към спора. С решението си съставът на апелативния съд е приел за неоснователен довода в жалбата за недоказаност настъпването на застрахователното събитие. Изложени са съображения, че в деня на настъпване на събитието - 19.09.2015 ищецът е подал жалба в районното полицейско управление и е било образувано досъдебно производство ДП 1407/15г. за престъпление по чл.194,ал.1,т.4 НК срещу неизвестен извършител, което е спряно. Прието е, че представените от ищеца документи за установяване на настъпилия застрахователен риск са предвидени в ОУ като достатъчни за удостоверяване на този факт. Наведеният довод да липса на застрахователно събитие и съмнение за доброволно предоставяне на автомобила са преценени като твърдение за застрахователна измама; обосновано е, с позоваването на решение по т.д.№ 281/09 на 2 т.о., че измамата, както и наличието на друго престъпление, които не представляват покрит риск по договора, са правоизключващи възражения, които следва да бъдат доказани от застрахователя с влязла в сила присъда. Като неоснователен е преценен и доводът във въззивната жалба за неизпълнение на съществено за интереса на застрахователя задължение, произтичащо от т.11.5.2 Раздел 2 от ОУ - в срок от 38 часа от узнаване на кражбата, застрахователят да бъде уведомен и да му бъдат предадени свидетелството за регистрация и всички ключове. С позоваване на практика по чл.290 ГПК /решенията по т.д.№ 840/12 на 1 т.о. и т.д.№ 454/11 на 2 т.о./ е мотивирано, че неизпълнението от страна на застрахования на законовоустановени или предвидени в договора задължения е значително с оглед интереса на застрахователя /като основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение/, когато е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, съответно неизпълнението препятства доказване на обстоятелствата, при които е настъпило. Обсъдено е, че застрахователят носи доказателствената тежест да установи причинно следствената връзка; че такава не е неустановена в процеса; че ответникът не е ангажирал никакви доказателства, че неуведомяването му в договорения срок, а в първия работен ден след поредица от празнични дни, е с цел да попречи той да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието или че неизпълнението е направило невъзможно установяването му. Въведеното от застрахователя твърдение неизпълнение на такива задължения на застрахования е прието за неотговарящо на предпоставките по чл.207,ал.1 КЗ-отм., поради което и необосноваващо основателен отказ от застрахователно плащане. Искането за допускане на обжалването по първия поставен въпрос е неоснователно, тъй като не е налице въведената от касатора допълнителна предпоставка По него е налице задължителна съдебна практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК - решението по т.д.№ 840/12 на 1 т.о., на която въззивната инстанция изрично се е позовала и е съобразила при мотивиране на становището си: Приложението на чл.211, т.2 от КЗ – отм. е обусловено от установяването на пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото. В същия смисъл е и решението по т.д.№ 350/2012г. на 1 т.о.- не всяко задължение на застрахования, скрепено с договорна санкция за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, може да се приеме за договорено в съответствие с нормата на чл. 211, т. 2 КЗ и да аргументира отказа единствено на основание факта на неизпълнението му от страна на застрахованото лице - без установяване на причинна връзка с конкретното застрахователно събитие. Само неизпълнението на задължение, което по своето естество би могло да обуслови като закономерна своя последица настъпването на застрахователното събитие, респ. увеличаване на размера или разширяване обхвата на вдредите или се явява препятстващо доказването им, следва да може да се поставя в основата на подобен отказ за плащане на застрахователното обезщетение. Вторият въпрос е реторичен и същевременно е твърдение за допуснати процесуални нарушения във връзка с искания на страната за попълването на делото с доказателства. Той е и некоректно поставен, тъй като съдържа в себе си твърдение за „наличие на нововъзникнали обстоятелства, които са от съществено значение за правилното решаване на делото“. Въззивната инстанция ясно е мотивирала отказа си за допускане на исканите доказателства с необосноваване от страната на значението им за спора, както и с отсъствието на каквито и да било конкретизиране на новите обстоятелства, които ще бъдат установявани с тях - чл.266,ал.2,т.2 ГПК. Същественото е, че в съответствие с трайно установената съдебна практика, съставът на апелативния съд е посочил, че ако застрахователят се домогва да установи застрахователна измама, то това обстоятелство може да бъде установено само с влязла в сила присъда. По въпроса за приложението на разпоредбата на чл.266 ГПК е налице последователна практика по чл.290 ГПК, поради което изключено е приложното поле на въведеното от касатора допълнително основание - т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Разноски за производството не са претендирани от ответника. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о