Определение № 176 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1881/2010 г.

Производството е по реда на чл.307,ал.1 вр. чл. 303,ал.1,т.5 ГПК. Образувано е по молба на Г. П. И. за отмяна на влязло в сила решение от 21.01.2009 г. по гр. д. № 24241 /2007 г. на Софийски районен съд, 68 с-в., с което е отхвърлен иск на молителя срещу „З.” ООД с правно основание чл.200 КТ за обезщетение на неимуществени вреди от трудова злополука. Молителят твърди, че не е била надлежно представлявана по делото, защото новият и процесуален представител установил, че процесуалният и представител по делото, отмяната на решението по което иска, се бил отписал от адвокатската колегия по време на делото и не е имал качеството на адвокат. Твърди също, че е присъствала на съдебните заседания и че и е връчено съобщение, че по делото има постановено решение, но процесуалният и представител твърдял, че то е в нейна полза, твърди, че поради това, че страдала от страхова невроза, придружена с депресивен синдром, хипохондрия, не била в състояние да се защитава сама. При проверка на делото по реда на чл.307,ал.1 ГПК съдът установи, че както е посочено в самата молба и видно от приложено съобщение, СРС е съобщил на молителката за изготвеното решение лично на 05.02.2009 г., а настоящата молба за отмяна е подадена на 10.07.2010 г..- след изтичане на срока по чл.305,ал.1,т.5 ГПК (3 месеца от узнаване на решението), поради което е просрочена и не са налице предпоставките да бъде допусната до разглеждане. Воден от горното съдът