Определение № 12894 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10037/2022 г.

ВАСЧетвърто отделение20.12.2023reporting judge Таня Дамянова

Ruling

ВЪЗОБНОВЯВА производството по административно дело № 10037 по описа на Върховния административен съд за 2022 година. ОТМЕНЯ определение № 1192/08.08.2022г. по административно дело № 1393/2021г. по описа на Административен съд-Пазарджик и ВРЪЩА делото на същия състав на Административен съд- Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ секретар: Членове: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ /п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА Особено мнение на съдия Красимир Кънчев Особено мнения на съдия Красимир Кънчев: Не съм съгласен със становището на мнозинството от съдебния състав за неправилност на обжалваното определение, тъй като оспореното пред административния съд решение на Общински съвет – Септември било акт на управление и подлежало на оспорване на основание чл.8, ал.11 от ЗОбС по реда на чл.45 от ЗМСМА. С оспореното пред административния съд решение на Общински съвет – Септември по т.1 е дадено предварително съгласие за промяна на начина на трайно ползване на имот с посочен идентификатор по кадастралната карта на с.Славовица, община Септември, от „пасище“ в „неизползваема нива“. А по т.2 общинският съвет е делегирал права на кмета да предприеме действия по чл.78а от ППЗСПЗЗ. Касае се за процедура по чл.78а от ППЗСПЗЗ. Според ал.1 от тази разпоредба собственикът на земеделска земя или упълномощено от него писмено с нотариална заверка на подписа лице може да подаде заявление до общинската служба по земеделие за промяна на начина на трайно ползване на имота или на части от него за други земеделски нужди. Ал.2 от същата разпоредба разписва, че началникът на общинската служба по земеделие назначава комисия в състав: двама представители на общинската служба по земеделие и представител на изпълнителя на технически дейности за поддържане на картата на възстановената собственост - в случаите по ал.3, която съвместно със собственика или упълномощеното от него лице извършва проверка на място и установява начина на трайно ползване на имота. А Според ал.4 от тази разпоредба Комисията съставя протокол, в който отразява констатирания начин на трайно ползване на имота. Протоколът на комисията се одобрява от началника на общинската служба по земеделие и се съобщава на лицата по ал.1. Оспореното решение на Общински съвет – Септември касае упражняване на правомощие на собственика на имота по чл.78а, ал.1 от ППЗСПЗЗ за извършване на действия по промяна на неговия начин на трайно ползване. Това решение е част от процедурата по промяна на начина на трайно ползване на имота, с който не се променя начина на трайно ползване. А актът, с който се променя начина на трайно ползване на земеделската земя, е одобрен от началника на съответната ОСЗ протокол, съставен от комисията по чл.78а, ал.2 от ППЗСПЗЗ. В този смисъл оспореното решение е акт по чл.21, ал.5 от АПК, за който изрично е изключено от законодателя оспорването му по съдебен ред. Оспореното в първоинстанционното производство решение има декларативен характер и не рефлектира пряко в правната сфера на трети лица. С него не се създават права или задължения и не се засягат права, свободи и законни интереси на граждани или организации. Затова оспорването от областния управител на област Пазарджик е било недопустимо и административният съд, макар и да не е посочил правното основание за това, правилно на основание чл.159, т.1 от АПК с обжалваното определение е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил образуваното съдебно производство по нея. От изложеното по-горе е видно, че оспореното решение на Общински съвет – Септември не е акт на управление. За да е акт на управление оспореното решение трябва да предизвиква правна промяна, каквато не настъпва с решението на Общински съвет – Септември. Не споделят становището на мнозинството от съдебния състав за допустимост на оспорването, независимо че оспореното решение е акт по чл.21, ал.5 от АПК, тъй като за областния управител това било допустимо поради неговото правомощие по чл.8, ал.11 от ЗОбС да оспорва актовете на общинските съвети по реда на чл.45 от ЗМСМА. Считам, че не може да се създава различен ред за оспорване на едно и също решение, като за областният управител това да е допустимо, а за всички останали да не е допустимо. Считам също, че не може да се оспорва акт на общинския съвет, който не е индивидуален, общ административен акт или подзаконов нормативен акт само с оглед качеството на оспорващия. За изводи, обратни на горните, не намирам опора и в цитираното с мотивите към настоящото определенише Тълкувателно решение №5 от 10.12.2008г. на ОСС на ВАС по т. дело №20/2007г. на ВАС. Диспозитива на това тълкувателно решение действително гласи, че областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд по реда на чл.45, ал.4 от ЗМСМА във връзка с чл.32, ал.2 от ЗА, включително и тези, издадени на основание чл.21, ал.1, т.8 ЗМСМА. Но за да се прецени доколко това тълкувателно решение е приложимо, следва да се съобрази въпросът, на който ОСС на ВАС е отговорил, както и противоречивата практика, която е разрешена с него. В действителност за постановяване на тълкувателното решение е имало две противоречиви становища. Според първото от тях нямало ограничение в компетентността на областния управител да упражнява контрол за законосъобразност върху всички актове на общинските съвети, които имат характеристиката на индивидуални, общи или нормативни, включително и решенията по чл.21, ал.1, т.8 ЗМСМА, касаещи придобиването, стопанисването и разпореждането с общинско имущество. Според другото становище при формулиране правомощията на областния управител законодателят е предвидил известно ограничение, като съгласно разпоредбата на чл.32, ал.1 ЗА то е в "границите на предоставените му правомощия". Това становище е поради правното виждане, изразяващо се в предоставяне на възможност на общинските съвети да взимат самостоятелни решения на все по-голям кръг от въпроси, свързани с местното самоуправление. С тълкувателното решение е възприето първото становище. Но дори за него в мотивите към тълкувателното решение е посочено, че актове на общинските съвети трябва да имат характеристиката на индивидуални, общи или нормативни, включително и решенията по чл.21, ал.1, т.8 ЗМСМА, касаещи придобиването, стопанисването и разпореждането с общинско имущество. В случая оспорваното решение няма характеристиките на такъв акт, поради което оспорването му е недопустимо. В подкрепа на извод, че само индивидуални, общи или нормативни актове подлежат на оспорване по реда на чл.45, ал.4 от ЗМСМА, е и третото изречение от тази разпоредба, в което е посочено, че оспорването спира изпълнението на индивидуалните и общите нормативни актове и действието на подзаконовите нормативни актове. В това изречение са посочени кои актове подлежат на оспорване по този ред, като употребата в първите две изречения на общото понятие актове е само поради липсата на нужда за изричното им посочване с оглед, че това е направено в третото изречение. Изразеното от мен становище не е и изолирано, като в този смисъл са и определение №15975 от 2.12.2013г. на ВАС, осмо отделение по адм. д. №15532/2013г., определение №5879 от 08.05.2018г. на ВАС, първо отделение по адм. д. №15532/2013г., определение №8291 от 29.09.2022г. на ВАС, четвърто отделение по адм. д. №8324/2022г.

Grounds

Производството е по чл.229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на областния управител на Пазарджишка област против определение № 1192/08.08.2022г. по административно дело № 1393/2021г. по описа на Административен съд-Пазарджик, в която се изтъкват доводи за неговата неправилност поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Претендира се за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Административен съд-Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Ответникът по частната жалба- Общински съвет-Септември, представя писмен отговор по нея чрез процесуалния си представител. Счита, че частната жалба е неоснователна и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на съдебни разноски съобразно представен списък. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, констатира следното: С определение от 18.11.2022г. производството по делото е било спряно до произнасяне с решение по тълкувателно дело № 5/2022 на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора Колегия на Върховен административен съд. По посоченото тълкувателно дело е постановено Тълкувателно решение №3 от 25.07.2023г. на Общото събрание на двете колегии на Върховен административен съд, поради което необходимостта от спиране на производството по частната жалба е отпаднала и на основание чл. 230, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК са налице предпоставки за възобновяването му, респективно за произнасяне по частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на контрол в производството пред Административен съд- Пазарджик, е решение № 690 по протокол № 35/30.11.2021г. на Общински съвет-Септември, с което е потвърдено решение № 650 по протокол №34/29.10.2021г. на Общински съвет- Септември. С оспореното с частната жалба определение Административен съд- Пазарджик е оставил без разглеждане предявеното от областния управител оспорване и е прекратил производството по делото, излагайки мотиви за недопустимостта му. Според първоинстанционния съд, в хипотезата на чл.45, ал.11 от ЗМСМА, на оспорване подлежи първоначално постановеното решение, поради което жалбата срещу повторно приетият акт е недопустима. Освен това съдът е приел, че в настоящата хипотеза жалбата срещу първоначалното решение също е недопустима, доколкото то не представлява административен акт, с който се засягат нечии права и законни интереси, а представлява волеизявление, което е част от процедурата по издаване на индивидуален административен акт. Така постановеното определение е неправилно поради противоречието му с материалния закон. С Тълкувателно решение № 3 от 25.07.2023 г. на ВАС по т. дело № 5/2022 г., ОСС, І и ІІ колегия, е прието, че в производството по оспорване на решение на общински съвет по смисъла на чл. 45, ал. 11 във връзка с ал. 8 от ЗМСМА предмет на съдебен контрол е второто решение на общинския съвет, с което се изменя или потвърждава първоначално приетото решение. В мотивите на тълкувателното решение е пояснено, че на оспорване подлежи именно вторият, „повторно“ приетият акт, тъй като законодателят е имал предвид, че поставените въпроси се разглеждат за втори път от общинския съвет, той ги обсъжда и взема ново решение в същия смисъл и със същото съдържание. Именно това второ решение е било предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – Пазарджик съобразно депозираното от областния управител уточнение (л.52 от делото). Направеният от първоинстанционния съд извод за недопустимост на оспорването на второто решение на общинския съвет, с което се изменя или потвърждава първоначално приетото решение, е неправилен и противоречи на даденото с тълкувателното решение задължително тълкуване на нормата на чл.45, ал.11 от ЗМСМА. Не е съобразен с материалния закон и изводът на административния съд, че решението на общинския съвет, с което се дава предварително съгласие за промяната на начина на трайно ползване на земеделски земи, не подлежи на самостоятелно оспорване. Следва да се приеме, че решението на общинския съвет, с което на основание чл.4, ал.1 от ЗСПЗЗ е дадено съгласие за промяна на начина на трайно ползване на пасища и мери за други земеделски нужди, е акт на управление с имот - общинска собственост, поради което и на основание чл. 8, ал. 11 ЗОбС подлежи на оспорване по реда на чл. 45 ЗМСМА. Именно такова е и разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 5 от 10.12.2008 г. по т. дело № 20/2007 г. на ОСС на ВАС, съгласно което областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА във връзка с чл. 32, ал. 2 от ЗА (отм.), включително и тези, издадени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА. В мотивите на решението е посочено, че на оспорване по този ред подлежат не само индивидуалните, общите и нормативните актове, приети от общинските съвети, но и други актове, с които е била формирана волята на общинския съвет при упражняване на правомощията му. В настоящата хипотеза решението на ОбС-Септември е постановено именно на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, и представлява акт на управление спрямо общински имот,поради което и на основание чл.8, ал.11 от ЗОС то подлежи на оспорване по реда на чл.45 от ЗМСМА от страна на областния управител. Ето защо, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия състав от постановилия го съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Воден от горното и на основание чл. 230, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,

Cited provisions

22