Определение № 4309 от 09.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2927/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба от Г. Иринов, и е против определение № 386 от 01 февруари 2024 г., постановено по адм. дело № 765/2023 г. по описа на Административен съд Русе. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК не са депозирани. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното определение, на основание чл. 159, т. 4 АПК, е оставена без разглеждане жалбата на Г. Иринов против разрешение за строеж № 557 от 08 ноември 2023 г. на главния архитект на Община Русе, поради недопустимост и е прекратено производството по делото. В частната жалба се навеждат доводи за нарушаване на процесуалните правила. За да прекрати производството по делото, образувано по жалбата, съдът е приел, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от обжалването на разрешението за строеж, ведно с одобрените инвестиционни проекти, тъй като не е налице приложимата за случая хипотеза на чл. 149, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Този извод се споделя от настоящата инстанция, тъй като е обоснован и съответства на приложимия закон. Законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, направен след подробен анализ на събраните по делото доказателства, с оглед предмета на оспорения акт, че жалбоподателят не е заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ да обжалва издаденото разрешение за строеж. Посочената разпоредба изчерпателно определя кръга на заинтересуваните лица в производството по издаване на разрешение за строеж, която разпоредба не може да се тълкува и прилага разширително. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебно обжалване и за него съдът следи служебно. От приложената проектна документация по административната преписка се установява по безспорен начин, че в конкретния случай е разрешено преустройство, без промяна на предназначението на самостоятелен обект в съществуваща сграда, а именно допуска се преустройство и приобщаване на балкон към кухня и дневна на апартамент, без да се променя предназначението на апартамента. Кръгът на заинтересуваните лица по отношение на издаденото РС е правно регламентиран от разпоредбата на чл. 149, ал.2, т. 2 ЗУТ, като в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж това са лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2. В настоящия случай, преустройството попада извън изрично изброените случаи в чл. 38, ал. 3 и ал. 4 и чл. 39, ал. 2 ЗУТ, следователно жалбоподателят, легитимиращ се като съсобственик не е в кръга на заинтересуваните лица по чл. 149, ал.2, т. 2 ЗУТ и не разполага с активна процесуална легитимация за оспорване на РС. Липсата на качеството заинтересувана страна по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 2 ЗУТ изключва правния интерес от обжалване и е пречка да се осъществи валидно това процесуално правомощие. Затова, при установения от разпоредбата критерий, изводът на административния съд за недопустимост на жалбата против РС на основание чл. 159, т. 4 АПК е правилен. Така постановеното определение е законосъобразно. При постановяване на същото, административният съд правилно е отчел и съобразил приложимите законови норми. Предвид това, че обжалваното определение на Административен съд Русе е валидно, допустимо и правилно - следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав