Определение № 1070 от 11.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1223/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационни жалби на Й. П. А. и П. М. П., против решение № 630/17.05.2010 г. по в.гр.д.№ 2575/2009 г. на Окръжен съд – Варна. Й. П. А. не оспорва касационната жалба на П. М. П.. Ответникът по касационните жалби К. Т. С. оспорва наличието на касационните основания, сочени от касаторите, за допускане на касационното обжалване. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими, доколкото са насочени против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК. Решаващия извод от фактическа страна на въззивния съд, за да приеме, че предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС е основателен е, че Г. Ц. е починала след своя съпруг Я. П.. Въз основа на тази констатация, основана на липса на категорични данни по делото за поредността на смъртта на двамата съпрузи, както и наличието на законовата презумпция на чл.10а от ЗН, съдът е приел, че по силата на универсалното завещание, оставено от Я. П. в полза на Г. Ц., последната е наследила имуществото на съпруга си. Ответника по делото черпи своите права от низходящите на съпруга Я. П., предвид извършените от тях разпоредителни сделки, които права не могат да се противопоставят на наследника по закон на Г. Ц., поради което съдът е приел, че предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС са основателни. В изложението на касационните основания и на двете касационни жалби /абсолютно идентични по своето съдържание/ се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Процесуалноправния въпрос, според жалбоподателя е, задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като се развиват доводи, касаещи възприетото от съда от фактическа страна. Сочения въпрос не е правен въпрос по смисъла на разпоредбата на чл.280, ал.1, от ГПК, а представлява позоваване от страна на касаторите на съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото се твърди, че съдът е дал вяра на едно доказателствено средство, а не на друго, във връзка с формиране на волята си относно фактическата страна на спора по делото. Процесуалните нарушения са основание за касационно обжалване, водещи до неправилност на постановеното съдебно решение, но съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК. Това основание следва да се преценява относно неговото наличие при разглеждането на касационната жалба по същество, в производството по чл.290 и сл. от ГПК, едва след като са налице основанията за допустимостта на касационното обжалване, изброени в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. Процесуалните нарушения, допуснати от въззивния съд не са сред основанията, водещи до допустимост на касационното обжалване, поради което така поставен, правния въпрос е неотносим към производството по чл.288 от ГПК, имащо за цел селектирането на касационните жалби, предвид факултативния характер на касационното обжалване. По изложените съображения, не са налице сочените основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия на ВКС