Решение № 10416 от 9.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1643/2017 г.

Решение № 10416 от 9.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1643/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ В. Т. срещу решение № 397 от 18.11.2016 г. по адм. д. № 634/2016 г. по описа на Административен съд В. Т. С решението е отменено като незаконосъобразно по жалба на Г. Т. Г. от гр. С., решение № 1042-04-56#2/19.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ В. Т., с което е потвърдено разпореждане № Д-04-000-00-00966868/27.06.2016 г. на за ръководителя на изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - В. Т. В жалбата са наведени твърдения срещу решението като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Г. Т. Г., редовно уведомен, не се явява, не се представлява, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за основателна. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Настоящият касационен състав на Върховен административен съд, Шесто отделение намира, че решението на Административен съд В. Т. е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Съображенията за това са следните: С разпореждане № Д-04-000-00-00966868/27.06.2016 г. на за ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите е спряно образуваното производство за изплащане на паричните обезщетения по болнични листове № Е20164346541 и № Е20164346542, представени от "К. К. 1" ЕООД - гр. С. на Г. Т. Г. на основание чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО). Мотивите за постановяване на акта са, че при анализа на данни от информационната система на НОИ относно осигурителния статус на лицето, се установяват факти и обстоятелства, представляващи индиция за липса на правно основание за получаване на парично обезщетение. Органът се мотивира, че е образувана проверка по отношение на дружеството "К. К. 1" ЕООД за периода 2014-до момента, с цел установяване извършва ли стопанска дейност и има ли основание за осигуряване на лицата, за които е подадена информация в Регистъра на осигурените лица, сред които е и Г. Следва да се установи изпълнено ли е условието по чл. 40 от КСО за придобиване от Г. на право на парично обезщетение за временна неработоспособност - лицето да има качеството "осигурено лице" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО - физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на осигуряване по чл. 4 и чл. 4а от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. В процедура по обжалване пред ръководителя на ТП на НОИ В. Т., разпореждането е оставено в сила с решение № 1042-04-56#2/19.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ В. Т. Г. е оспорил решението на директора на ТП на НОИ В. Т. пред Административен съд В. Т., който го е отменил с мотиви, че в обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане липсва посочване на конкретното правно основание, на което се основава постановеното спиране на образуваното производство по изплащане на обезщетения по болничните листове на Г. Т. Г., като не се посочва нито една от законоворегламентираните хипотези по чл. 54 от АПК, при които е допустимо административният орган да спре образуваното производство. Основните аргументи в решението на ТП на НОИ, според първоинстанционния съд, сочат по-скоро на липса на основание за изплащане на обезщетението за временна нетрудоспособност, отколкото за спиране на административното производство. Съдът също е приел, че в хода на производството не са доказани по несъмнен и безспорен начин предпоставките по чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК за спиране на производството - когато се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаване на акта. Такива според съда не са разкрити и установени, от подадените писма от ТП на НОИ В. Т. до Окръжна прокуратура В. Т., във връзка с подадения сигнал и образуваната проверка № 585/2016 г. по описа на ОП-В. Т. Съдът е направил заключение, че нито в едно от писмата, разменени между прокуратурата и ТП на НОИ- В. Т. (представени по делото), нито в други документи в административната преписка се съдържа информация за това какви престъпни обстоятелства са разкрити в хода на административното производство, респективно по кой текст от Наказателния кодекс, нито е посочено какво е значението на престъпните обстоятелства за издаването на административния акт. Тези изводи на първоинстанционния съд се споделят от настоящия касационен състав на Върховен административен съд, Шесто отделение, както и приетата за установена по делото фактическа обстановка възоснова на представените по делото писмени доказателства, свидетелските показания и обясненията на страните. В допълнение настоящият касационен състав намира следното: Според разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст. В разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от КСО е предвидено, че паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт на осигурените лица по декларирана от тях лична банкова сметка. Ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ. Разпореждането се отменя, ако в давностния срок по чл. 115, ал. 2 лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ. В разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от КСО, на основание на която е издадено разпореждането на ръководителя на изплащане на обезщетенията при ТП на НОИ В. Т., потвърдено с процесното решение на директора на ТП на НОИ, са предвидени императивно и изчерпателно хипотезите, при които административният орган може да постанови спиране на административното производство по изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност. Според чл. 40, ал. 4 КСО, Длъжностното лице по ал. 3 издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете, когато: 1. са обжалвани актове на органите на медицинската експертиза; 2. са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението; 3. не са предоставени данни за издадените болнични листове и решенията по обжалването им в регистъра по чл. 33, ал. 5, т. 12. В разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от КСО, която би била приложима във връзка с чл. 40, ал. 4, т. 2, предл. 1 от КСО, също са предвидени изчерпателно хипотезите, при които се постановява отказ от изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност. Същата гласи, че парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които: 1. умишлено увреждат здравето си с цел да получават отпуск или обезщетение; 2. нарушават режима, определен от здравните органи - само за дните на нарушението; 3. са станали неработоспособни поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства; 4. са станали неработоспособни поради хулигански и други техни противообществени прояви, установени по съответния ред; 5. са станали неработоспособни поради неспазване от тях на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред. Според чл. 46, ал. 3 от КСО, парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. В разпореждането, което е потвърдено с процесното решение № 1042-044-56#2/19.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ, не е посочено конкретно на основание коя от трите точки от чл. 40, ал. 4 от КСО, се издава същото, поради което е препятствана възможността за ефективен административен и съдебен контрол. Ако се приеме, че това е т. 2 от чл. 40, ал. 4 КСО, към която навеждат изложените мотиви в разпореждането за отказ от изплащане на обезщетение за временна неработоспособност, то отново не е конкретизирано по коя от хипотезите предвидени императивно и изчерпателно в чл. 46, ал. 1 от КСО следва да бъде подведен процесният случай. Разпореждането е постановено при непълнота на мотивите, което може да се приравни на пълната липса на такива. Административният орган осъществяващ контрол по законосъобразността на разпореждането и съдът са поставени в положение да гадаят волята на издателя на разпореждането на ръководителя на изплащането на обезщетения, като в мотивите на решението на директора на ТП на НОИ е направен опит и да бъдат допълнени тези мотиви с правна и фактическа обосновка за издаването му. Осуетено е по този начин и правото на своевременна и адекватна защита на правата и интересите на Г. Т. Г. като адресат на акта. Недопустимо е последващото допълване и обосноваване от страна на административния орган на фактическите и правни основания за издаване на административния акт във фазите на обжалването му по административен и съдебен ред. Допуснато е нарушение и на чл. 35 от АПК, според който, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Не са пряко относими към оспорения административен акт съображенията, изложени в разпореждането, потвърдени и доразвити в решението на директора ТП на НОИ, че получаването на осигурително плащане е пряко свързано със задължението на осигуреното лице за правосъобразно поведение, че същото трябва добросъвестно да участва в осигурителното правоотношение и да има качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, за да получава такова обезщетение. Те не са подкрепени с конкретни обстоятелства и съответните доказателства, които да навеждат на извода, че Г. няма такова качество или че са налице императивно изброените предпоставки по чл. 40, ал. 4 от КСО, или за наличие на хипотезите по чл. 46, ал. 1 КСО. В случая не се установява по безспорен начин и дали е била изпълнена процедурата по реда на чл. 29 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване и дали ответникът по касация е бил уведомен своевременно от административния орган. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Наредбата в приложимата й към датата на издаване на разпореждането на ръководителя на изплащане на обезщетенията при ТП на НОИ В. Т., - Чл. 29.