Определение № 328 от 02.07.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. на р. р. и благоустройството против протоколно определение № 430 от 17.05.2010г. по гр.д. № 1635/2009г. на ВКС, І гр.о., с което е прекратено производството по делото поради липса на правосубектен ответник. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Позовава се на това, че конституираният ответник кооперация “Н” гр. Л. е ново ЮЛ, различно от това, по отношение на което е отменено вписването. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.. За да постанови обжалваното определение, тричленен състав на ВКС, І гр.о. е констатирал, че с решение № 76/24.06.2009г. по т.д. № 76/2009г. на І т.о. на ВКС е отменено решение № 284 от 04.11.2008г. по гр.д. № 519/2008г. на Великотърновски апелативен съд и вместо това е признато за установено по иск, предявен от Прокуратурата, че постановеното вписване с решение от 29.09.1994г. по ф.д. № 975/1994г. на Ловешки окръжен съд е недопустимо. ВКС е приел, че с вписване на това решение е прекратена правосубектността на “Н” гр. Л., поради което тя не може да бъде страна в процесуалното правоотношение. Определението, като краен резултат е правилно поради следното: М. на р. р. и благоустройството е поискало отмяна на влязлото в сила решение 407/330.10.1995г. по гр.д. № 512/1995г. на Ловешки окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 26.04.1995г. по гр.д. № 6/1995г. на Ловешки РС. С последното е признато за установено по отношение на МФ, чрез ТУДА гр. Л., Главно управление на архивите при Министерски съвет и О. гр. Л., че К. кооперация ”Л” гр. Л. е правоприемник на К. кооперативно сдружение “Л” и че тя е собственик на недвижим имот. За да постанови това решение, съдът е приел, че ищецът К кооперация “Л” е възстановена кооперация с бивше наименование кредитно-кооперативно сдружение ”Л”, регистрирана по т.д. № 29/1920г., поради което е неин правоприемник. Съдът е формирал извод, че кооперацията е възстановена с проведено събрание на бивши членове, на което е приет и нов устав и нови органи на управление, въз основа на решение от 29.09.1994г. по ф.д. № 975/1994г. С решението по гр.д. № 76/2009г. на ВКС І т.о., което се представя с молбата за отмяна по чл. 303, ал.1 т.3 от ГПК е признато за установено, че направеното вписване на възстановена кооперация е недопустимо. Като резултат от това решение, вписването в търговския регистър се заличава. Така едната от страните, между които е постановено решението, чиято отмяна се иска не е правосубектна, поради което не може да се проведе производството по отмяна на влязлото в сила решение. Пред ВКС е представено у-ние за актуална регистрация на кооперация “Н” гр. Л.. От това удостоверение не се установява наличие на правоприемство. Дори да се приемат за доказани твърденията в частната жалба, че тази кооперация е учредена при сливане на три кооперации, едната от които е К. кооперация “Л” – ищец по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, то щом не е допуснато вписване на регистрацията на едната от сливащите се кооперации, то новата кооперация не е неин правоприемник. В решение № 86/24.06.2009г. по т.д. № 76/2009г. на ВКС е прието, че сдружение “Л” е прекратено нормативно на основание чл. 3 от ПМС № 218/1951г. без ликвидация и то не може да бъде възстановено като ЮЛ Последиците от това също са уредени нормативно. Следователно с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, правото на собственост е признато на неправосубектна страна, а в производството по отмяна, поради липса на насрещна страна и защото в това производство не могат да се отменят недопустими решения, съдът не може да постанови обезсилване на решението. По изложените съображения, определението, с което е прекратено производството по отмяна е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение