Определение № 282 от 16.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 949/2011 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 28986/31.ІІІ.2011 г. на [фирма]-С., подадена против въззивното решение на Софийския градски съд, АО, с-в ІІІ-Б, от 25.ІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 12902/2010 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение от 13.І.2010 г. на СРС, І ГО, 43-и с-в, по гр. дело № 11698/06 г., както и допълнителното такова по делото с № І-43 от 14 юли 2010 г.: за осъждането на търговеца настоящ касатор, на основание чл. 160 ЗУТ и във вр. чл. 20 от наредба № 2/2003 г. за въвеждане в експлоатация н строежите в Р. България и минималните гаранционни срокове за изпълнени СМР, да заплати на Ст. Т. К. от С. сума в размер на 9 000 лв. – като компенсаторно обезщетение, равностойно на необходимите СМР за отстраняване на недостатъци в продадения й в незавършен вид мезонетен апартамент, находящ се в [населено място], [улица]. Оплакванията на търговеца касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение: поради необоснованост и постановяването му в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира неговото обезсилване, респ. касиране /като неправилно/ и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който – като неоснователни и недоказани – да се отхвърлят изцяло обективно кумулативно съединените искове на Ст. Т. К. в предявените по делото техни размери, вкл. ведно с присъждане на всички направени от търговеца в инстанциите деловодни разноски. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът ЗК [фирма]-С. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че те били реализирани „с допуснатите от въззивния съд нарушения”. Ответницата по касация Ст.Т. К. от С. не е ангажирала свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложените в жалбата на търговеца оплаквания за недопустимост, респ. неправилност, на атакуваното въззивно решение на СГС. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без въобще да се обсъжда наличие на приложно поле на касационното обжалване, са следните: Съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 1-во ГПК, в изменената редакция на текста към ДВ, бр. 100 от 21.ХІІ.2010 г. и в сила от тази дата, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела. В процесния случай, по арг. от текста на чл. 286, ал. 2 във вр. чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, с атакуваното от ЗК [фирма]-С. въззивно решение на СГС е бил разрешен по същество спор по гражданско дело с цена на всеки един от обективно кумулативно съединените 18 /осемнадесет/ осъдителни иска с предмет отстраняване на отделни недостатъци в продаден на ищцата К. в незавършен вид мезонетен апартамент /съгласно уточнението към исковата й молба от 8.ІІ.2007 г./ до 5 000 лв. Ето защо, въззивната инстанция е била длъжна да върне касационната жалба на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК в хода на осъществяваната задължителна проверка за редовността й по реда на чл. 285 от процесуалния закон, вместо погрешно да посочва, че постановеното от нея решение подлежало на инстанционен контрол и пред ВКС. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение