Решение № 4147 от 19.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Фреш Хаус Къмпани ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], [улица], подадена чрез управителя М. Михов и приподписана от пълномощника му адв. Калистратов, против Решение 4916/15.07.2022 г. на Административен съд - София - град (АССГ) по адм. д. 7687/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-22221420005097-091-001/08.04.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 923/21.06.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 475.47 лв. С доводи за наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Калистратов по изложените в нея съображения. Заявява се и искане за присъждане на разноски за двете съдебни производства в общ размер 4 146 лв., така както са посочени в списъка на разноските. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП - София - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Волянова. Заявява искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 838 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, частично основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е РА Р-22221420005097-091-001/08.04.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 923/21.06.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП - София, с който са установени на ревизираното дружество Фреш Хаус Къмпани ЕООД задължения за ДДС в размер на 48 109.67 лв. (в диспозитива на съдебното решение и в решението на директора на Дирекция ОДОП е посочен размер 48 549.44 лв.) и лихви за забава в размер на 16 299.71 лв. за различни данъчни периоди от м. март 2015 г. до м. януари 2020 г. в резултат на: 1. непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС по 36 фактури, издадени от Вивид Райс ЕООД, и 13 фактури, издадени от Данимекс 9 ЕООД; 2. непризнато право на данъчен кредит по две фактури, издадени от ЕТ Р. Исуфов и една фактура, издадена от ЕТ Тигрети С. Ангелов , поради това, че издателите им не са регистрирани по ЗДДС. Съдът е приел, че оспорването на РА е допустимо и неоснователно. Обосновал е изводи за валидност и материална законосъобразност на акта. Според него не е налице право на приспадане на ДДС по процесните фактури поради това, че представените от жалбоподателя по делото писмени доказателства не установяват наличието на реално правоотношение с индивидуализиран предмет, в рамките на което се разменят взаимни престации, каквото е необходимо, за да се приеме, че доставчикът е осъществил облагаеми доставки на услуги. В тази връзка се е позовал на решението на СЕС от 27 март 2014 г. по дело С-151/13, Le Rayon d Or. Настоящият касационен състав намира за правилни изводите на първостепенния съд относно това, че законосъобразно с РА е отказано на ревизираното дружество правото на приспадане на ДДС по част от процесните фактури, издадени от Вивид Райс ЕООД и Данимекс 9 ЕООД, тъй като не са налице материалноправните предпоставки за надлежното му упражняване. Правилно съдът е посочил в мотивите на своето решение двете материалноправни предпоставки за признаване правото на приспадане на ДДС на получателя на стоки и услуги според чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, точно транспониращи чл. 168, б. а) от Директива 2006/112, а именно: стоките и услугите да са получени по облагаеми доставки и да се използват от получателя им за целите на извършваните от него облагаеми доставки. Предмет на процесните доставките са услуги за изработването на рекламни материали. Жалбоподателят не твърди, че същите са били използвани за осъществяване на следващи облагаеми доставки, а че разходите за тях са разходи за дейността му, която е почистване на офиси и продажба на материали. Правилно също така АССГ е разпределил доказателствената тежест между страните по делото, като за доказването на посочените материалноправни предпоставки я е възложил на жалбоподателя по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, приложимо в съдебното производство по оспорване на РА съгласно пар. 2 ДР ДОПК (в същия смисъл и т. 32 от решението на СЕС по дело С-414/10, Veleclair SA, т. 37 от решението на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, Евита-К и др.). Чл. 114, т. 9 и т. 11 ЗДДС, транспониращ чл. 226, т. 6 и т. 8 от Директива 2006/112, регламентира формални изисквания по отношение съдържанието на фактурата и те са за наличието на данни относно обхвата и естеството на предоставените услуги, количество и вид на стоката, единична цена без ДДС. Целта на тези изисквания е да могат данъчните административни органи да контролират плащането на дължимия данък и наличието на право на приспадане на ДДС (т. 27 от решение на СЕС от 15 септември 2016 г. по дело С-516/14, Barlis 06 ). Приема се, че е налице документална обоснованост и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 2 (в т. ч. предмет и стойностно изражение на стопанската операция), при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват (чл. 7, ал. 3 ЗСч. и чл. 6, ал. 5 ЗСч. в сила от 01.01.2016 г.) Тъй като липсата на достатъчно информация във фактурата и съпътстващите я документи е пречка за установяване наличието на материалноправните предпоставки за признаване правото на приспадане на ДДС, то това право може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на облагаеми доставки, които разполагат с непълни фактури. В посочения смисъл е и решението на СЕС от 8 май 2013 г. по дело С-271/2012, P. T. SA, както и цитираното по-горе решение по делото Barlis 06. Правилни са изводите на АССГ, че част от процесните фактури, издадени от Вивид Райс ЕООД и Данимекс 9 ЕООД, както и приложените към тях протоколи, преповтарящи дословно съдържанието на фактурите, не съдържат необходимата информация, позволяваща да се установи предметът на услугите и връзката му с осъществяваната от Фреш Хаус Къмпани ЕООД независима икономическа дейност. Това е необходимо, за да бъдат признати разходите за тези услуги като разходи за дейността, включени в себестойността на представяните от дружество услуги за почистване. В по-голямата част от фактурите и протоколите е посочено следното: графично оформление и печат на рекламни материали 1 брой , проектиране, дизайн, предпечат, изработка на новогодишни материали 1 брой , предпечат и печат на осмомартенски дипляни 1 брой , заснемане и обработка на кадри 1 брой , разработка на идейни проекти, концепции и графични решения 1 брой , надписване на подаръчни комплекти 32 броя , организиране на презентация, кетеринг и сервиз, декорация 1 брой , плащане по договор за изработка , дизайн 1 брой , комисионно възнаграждение , абонамент по договор . Някои от фактурите и протоколите към тях удостоверяват изработването на определен брой картички, картички и пликове за Баба Марта и осмомартенски поздравителни комплекти (фактура 100 0710/24.11.2017 г. и фактура 100..0479/28.11.2016 г. от Вивид Райс ЕООД, фактура 730/19.03.2015 г. и фактура 726/12.03.2015 от Данимекс 9 ЕООД), но във фактурите и протоколите липсват данни за това съдържа ли се в тези картички рекламно послание и какво е то. Същото се отнася и до надписването на подаръчни комплекти. По изброените фактури законосъобразно с РА не е признато правото на приспадане на ДДС и правилно АССГ е отхвърлил жалбата на дружеството. От страна на Фреш Хаус Къмпани ЕООД по делото са представени доказателства за това как изглеждат и какво е рекламното послание в изработените рекламни дипляни и рекламни календари, а разходите за тефтери и химикалки следва да бъдат признати за разходи за дейността. Поради това настоящият касационен състав приема, че за жалбоподателя е налице право на данъчен кредит по фактурите, по които с протоколите за приемане и предаване е доказано получаването на определен брой рекламни дипляни, рекламни календари, тефтери и химикалки, а именно: фактури с номера 100 472/15.11.2016 г. с ДДС - 920 лв., 100..475/22.11.2016 г. с ДДС - 280 лв., 100 713/28.11.2017 г. с ДДС 1 060 лв., 100707/21.11.2017 г. с ДДС 920 лв., 100732/22.12.2017 г. с ДДС 1 166 лв., издадени от Вивид Райс ЕООД, 882/17.11. 2015 г. с ДДС 1 070 лв., 836/01.09.2015 г. с ДДС 560 лв., 848/11.09.2015 г. с ДДС 840 лв., 896/08.12.2015 г. с ДДС 1 073 лв., издадени от Данимекс 9 ЕООД. Доставчиците са потвърдили извършването на доставките при насрещните проверки и са представили фактурите и приемо - предавателните протоколи. По отношение на осмомартенските рекламни дипляни обаче във фактурите и протоколите не е посочен брой и единична цена. Липсват такива данни и в някои от фактурите, имащи за предмет изработването на тефтери и календари. Като е потвърдил РА в частта му на отказан данъчен кредит по изброените по-горе фактури, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Оспореното първоинстанционно решение е неправилно и в частта му, потвърждаващо РА относно отказано право на приспадане на ДДС по две фактури, издадени от ЕТ Р. Исуфов и ЕТ Тигрети С. Ангелов (35/20.10.2016 г. и 240/24.11.2016 г.) с предмет различни видове материали и консумативи, свързани с осъществяваната от жалбоподателя дейност. Приходните органи не оспорват наличието на доставки на описаните в тях материали, но отказват данъчен кредит в общ размер 1 351.67 лв. с мотива, че доставчиците не са регистрирани по ЗДДС към датите на издаването им. Това обстоятелство обаче не е основание за отказ на правото на приспадане на получателя и в този смисъл е решението на СЕС от 22 декември 2010 г. по дело С-438/09, Dаnkowski. В тази част първоинстанционното решение също следва да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Фактурата с 42/15.12.2016 г. обаче е издадена от несъществуващ търговец, тъй като на 14.12.2016 г. в Търговския регистър е вписано заличаването на ЕТ Р. Исуфов с [ЕИК]. С оглед изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на страните се дължат разноски, съответни на уважената и отхвърлената част от жалбата. Жалбоподателят е поискал от първоинстанционния съд да му присъди разноски в размер на 2 530 лв., въпреки че е доказал направени такива в размер на 3 026 лв. (държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение). Поради това настоящият съдебен състав намира, че следва да вземе предвид поисканите разноски в размер на 2 530 лв. За касационната инстанция той е поискал присъждане на разноски в общ размер 1 120 лв., за извършването на които е представил доказателства. Юрисконсултското възнаграждение на ответника следва да се присъди в размерите, определени с Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакциите към датите на решенията. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение