Определение № 282 от 18.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 6207/2015 г.

Производството е с правно основание чл.307 ал.1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от В. К. Г. от [населено място] молба за отмяна с вх.№ 1068215 от 7.07.2015г. на влязлото в сила на 17.06.2013г. решение от 10.01.2012г. по гр.д. № 50540/2010г. на Софийски районен съд, с което е прието за установено по искове с правно основание чл.124 ал.1, във вр. чл.415 ал.1 и чл.422 ГПК, че дължи на [фирма] сумата от 1 388.73лв., представляваща непогасено задължение за ползвана топлинна енергия за периода м.юли 2007г. - м.април 2009г. за имот в [населено място][жк]бл.20 вх.1 ап.264, ведно със законната лихва, считано от 2.08.2010г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 10425/2010г. на СРС, като е отхвърлен иска в останалата му част и са присъдени разноски. С определение № 447 от 28.12.2015г., производството по делото е спряно, поради констатирано противоречие в практиката на ВКС, във връзка с което е образувано т.д.№ 7/2014г. на ОСГТК на ВКС /въпрос 10/ досежно правомощията на ВКС в производството по чл.307 ГПК, когато молбата за отмяна не съдържа надлежни твърдения за наличието на годно основание за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.1-7 и чл.304 ГПК. След постановяване на Тълкувателно решение № 7/2014г. от 31.07.2017г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС по т.д.№ 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, производството по делото е възобновено с определение № 244 от 8.08.2017г. Със същото, съгласно т.10 от цитираното ТР №7/2017г., съдът остави подадената молба за отмяна без движение и да даде на молителката седемдневен срок, в който да обоснове формално посочените от нея основания за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Изрично в дадените на страните указания беше записано, че „молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато се релевират доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК”. С оглед посоченото основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК – съставът на съдът, като уведоми страната, че задължението за представяне на писмени доказателства е условие за редовност на подадената молба, й даде указания на молителката да представи доказателства, като „посочи, кога и при какви обстоятелства се е снабдила с тях, с оглед на качеството им на новооткрити”. На 1.09.2017г., в изпълнение на указанията, молителката В. Г. представи молба за отмяна с вх.№ 9480, която обаче е с идентично съдържание с първоначалната. В нея отново заявява, че както и с предходната, „обжалва” влязлото в сила решение от 10.01.2012г., защото съдът „не е взел пред вид”, че при изготвяне на заключението на съдебно-техническата експертиза, вещото лице не е съобразило методиката за разпределение на топлинна енергия, съдът неправилно е кредитирал заключението, след като били налице нарушения от вещото лице, по делото липсвали данни общият топломер да е минал метрологични проверки, съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест на страните и след това неправилно е преценил доказателствата и не е съобразил, че при противоречие на разпоредби на два закона, следва да се приложи този, който осигурява по- висока степен на защита на потребителя. Всички така изложени твърдения са за формалност, неправилност и незаконособразност на съдебния акт, чиято отмяна се иска и не покриват нито една от хипотезите на чл.303 ГПК. Следва да се отбележи, че с определение № 244 от 8.08.2017г. на страната е дадена повторна възможност да приведе молбата си за отмяна в съответствие със законовите изисквания. Първоначалната й молба за отмяна, е била върната с разпореждане № 162 от 18.09.2015г. на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС, поради липса на посочени основания по чл.303 ГПК. Последвала е допълнително подадената от В. К. Г. молба с вх.№ 1124172 от 4.12.2015г., която отново само формално е съдържала посочване на основанията по чл.303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, като изложените фактически доводи са за неправилност и незаконосъобразност на акта, чиято отмяна се иска. /Именно тя е била оставена без движение, с указания, с определение № 244 от 8.08.2017г./ Имайки пред вид гореизложеното и съобразявайки от една страна, че производството за отмяна е специално извънинстанционно производство, приложимо за необжалваеми, влезли в сила актове, което се развива само при наличие на някоя от изрично изброените в чл.303 и 304 ГПК хипотези, а в случая такива не се сочи да са налице и от друга, че редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, тъй като е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд намира, че подадената молба за отмяна не следва да се допуска до разглеждане, поради което