Определение № 4328 от 05.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4217/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.2, вр. чл.248 ГПК.

С определение № 210 от 29.04.2022 г. по в. ч. гр. д. № 133/2022 г. на Ямболския окръжен съд е потвърдено определение № 260010 от 17.02.2022 г. по гр. д. № 3626/2017 г. на Ямболския районен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на ищците за изменение и допълване на основание чл.248 ГПК на решение № 260381/16.11.2021 г. по същото дело в частта за разноските за адвокатско възнаграждение в първата фаза на делбата, както и за въззивното и касационно обжалване в първата фаза, и е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК за присъждане на адвокатското възнаграждение във втората фаза на делбата и разноските за депозити на вещи лица и скици-проекти.

Въззивният съд е приел, че в първата фаза на делбата са били повдигнати преюдициални спорове и направените във връзка с тях разноски се определят по реда на чл.78 ГПК. Тези спорни въпроси са разрешени окончателно с решението на ВКС и той е следвало да разпредели разноските, но е пропуснал да го стори. Искане за допълване на това решение в частта за разноските не е правено в предвидения в закона едномесечен срок. Като се е позовал на практика на ВКС – определение № 60141/19.22.2021 г. по ч. гр. д. № 3096/2021 г. на II-ро г.о., въззивният съд е приел, че във втората фаза на делбата не могат да се претендират разноски, направени във връзка с първата фаза. Затова в тази част искането по чл.248 ГПК е процесуално недопустимо. Прието е, че молбата по чл.248 ГПК, по която се произнася понастоящем съдът, не може да се отнесе към решението на ВКС от първата фаза, т.е. че се иска допълване на това решение, тъй като тя е подадена след изтичане на едномесечния преклузивен срок по чл.248, ал.1 ГПК, а и защото районният съд не може да присъжда разноски, по които компетентен да се произнесе е бил ВКС.

По отношение на разноските, направени във втората фаза на делбата, съдът се е позовал на разпоредбата на чл.355, изр.1 ГПК и практиката на ВКС по прилагането ѝ. Приел е, че във втората фаза е бил повдигнат спор за способа, по който делбата следва да бъде извършена. Този спор обаче не се е пренесъл във въззивна и касационна инстанция, затова разноските за адвокатско възнаграждение остават за всяка страна така, както са направени. По тази причина липсва основание за присъждане на тези разноски за втората фаза по реда на чл.248 ГПК. Прието е, че първоинстанционният съд не е игнорирал произтичащото от чл.355 ГПК задължение при приключване на производството да определи отговорността за разноски между страните съобразно стойността на дяловете им, като в понятието разноски се подразбират извършените във връзка с ликвидиране на съществуващата съсобственост – такси по вписване на исковата молба, депозити за вещи лица и разноски по издаване на скици-проекти.

Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищците А. В. А., И. В. П., Н. Т. К., Д. К. З., С. Й. К. и Ж. Й. А..

Жалбоподателите се позовават на специалното правило на чл.355 ГПК за определяне на разноските в делбеното производство. Считат, че според практиката на ВКС – решение № 3 от 06.02.2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. на I-во г.о., в първата фаза на делбеното производство с оглед чл.355 ГПК страните не си дължат разноски, а присъждането им се прави с решението по извършване на делбата. Обжалваното определение на Ямболския окръжен съд противоречало на това решение на ВКС.

Отделно от това жалбоподателите поддържат и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:

1. На кой етап от производството и според коя разпоредба следва да бъдат присъждани разноските в производство по делба – по чл.78 ГПК или чл.355 ГПК;

2. Следва ли при разминаване с представения списък с разноски съдът да се мотивира защо не признава извършените изчисления и да посочи начина, по който е изчислил размера на разноските.

Дадените пояснения във връзка с втория въпрос се състоят в това, че в представения от жалбоподателите списък на разноските били направени изчисления според размера на квотите. Съдът обаче посочил други суми, без да се мотивира защо не признава извършените изчисления и не обяснил метода на изчисление.

Ответниците в производството не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивен съд, постановено по частна жалба срещу определение на първата инстанция по чл.248 ГПК. Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Тъй като делото е образувано по иск за делба и въззивното решение по този иск подлежи на касационно обжалване, то на касационно обжалване подлежи и спорът по чл.248 ГПК.

Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

По въпроса за прилагането на чл.355 ГПК е формирана богата практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил, като е посочил и цитирал част от нея - определение № 60141 от 19.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3096/2021 г., II г. о. и определение № 193 от 26.11.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2700/2020 г., II г. о. В същия смисъл са определение № 4/6.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г. на ВКС, II ГО, определение № 255/9.10.2013 г. по гр. д. № 563/2012 г. на ВКС, I ГО; определение № 47 от 29.01.2015 г. по ч. гр. д. № 6919/2014 г. на ВКС, I ГО; определение № 19 от 31.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1499/2016 г., I г. о. и др., в които се приема, че когато в делбеното производство възникнат спорни въпроси и когато тези спорове се пренасят в по-горни инстанции, разноските се определят по общите правила на чл.78 ГПК.

В съответствие с тази практика въззивният съд е приел, че в случая разноските за адвокатско възнаграждение в първата фаза на делбата, при наличие на преюдициални спорни въпроси, както и разноските за въззивно и касационно обжалване на решението по допускане на делбата, се присъждат на основание чл.78 ГПК, но това е трябвало да стане с окончателното решение на ВКС, а не едва с решението във втората фаза по извършване на делбата. Не е налице противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК между определението на въззивния съд и посочената практика на ВКС. Посоченото от жалбоподателите решение № 3 от 06.02.2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. на ВКС, I-во г.о., не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. В него не се съдържат достатъчно данни за кои разноски ВКС по това дело счита, че трябва да се присъдят с решението по извършване на делбата. Ако това са разноските, свързани с ликвидиране на съсобствеността – такси по вписване на исковата молба, депозити за вещи лица, разноски по издаване на скици, те действително се присъждат във втората фаза на делбата. Настоящият случай обаче е друг, защото във втората фаза на делбата се търсят други разноски – за адвокатско възнаграждение в първата фаза на делбата, включително и за въззивно и касационно обжалване на решението по първата фаза. Режимът на тези разноски е друг, както е посочено по-горе.

Касационното обжалване не може да се допусне и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По първия въпрос има непротиворечива практика на ВКС, посочена по-горе, като липсва основание за промяна или уточняване на тази практика по повод настоящото дело. Вторият въпрос не кореспондира с данните по делото и затова не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай първоинстанционният съд подробно е обяснил в решението си как определя разноските, които следва да присъди на основание чл.355 ГПК с решението по извършване на делбата. Приел е, че ищците са направили общо разноски в размер на 4396 лв. за вещи лица и такси по делбата, които са дължими и следва да се разпределят. Малко по-долу в решението е уточнено, че съдебно-деловодните разноски в случая са таксите по вписване на исковата молба, заплатените депозити за вещи лица, както и таксите за издаване на скици–проекти, без които делбата не би могла да приключи. Определената от съда сума от 4396 лв. за тези разноски е по-висока от сумата, претендирана в представения от ищците списък по чл.80 ГПК. Трябва да се направи обаче уточнение, че в списъка по чл.80 ГПК са включени и разноски от по 1800 лв. адвокатско възнаграждение за първата и втората фаза на делбата, както и държавни такси за въззивно и касационно обжалване, за които съдът изрично е посочил защо не се дължи присъждането им с решението по втората фаза по реда на чл.355 ГПК. Налице са подробни мотиви на районния съд за начина на определяне на разноските, поради което поставеният във връзка с това въпрос № 2, който акцентира на липсата на мотиви, не съответства на данните по делото.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,