Определение № 8861 от 26.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8352/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „ТЕРРА-ВИТА“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Николай Лилиев“ № 30, ет. 3, ап. 6, представлявано от управителя Р. Дончева, чрез адв. Д. Караиванов, против Определение № 4502/29.05.2023 г., постановено по адм. дело № 10637/2022 г. по описа на Административен съд София – град. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение като необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Частният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд за просроченост на оспорването. Счита за неправилно направеното заключение, че неспазването на предвиденото в разпоредбата на чл. 97, ал. 1, изр. 3 АПК задължение за уведомление не влече след себе си процесуални последици. Допуснатото нарушение от административния орган е въвело жалбоподателя в заблуждение по отношение на срока за обжалване на акта. Отправя искане за отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно и връщане на делото за разглеждане по същество от друг състав на Административен съд София – град. Ответната страна - изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно уведомена, не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима – подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София – град е бил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/7459 от 20.10.2016 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. С обжалваното Определение № 4502/29.05.2023 г. съдът е оставил жалбата на дружеството без разглеждане в частта, в която процесният акт е оспорен като унищожаем, прекратил е производството по делото в тази част и е оставил без уважение искането за възстановяване на срока за обжалване на акта. При извършената проверка за допустимост съдът е констатирал, че АУПДВ е обжалван по административен ред пред министъра на земеделието, който със Заповед № РД20-112/31.05.2022 г. е оставил оспорването без уважение, като неоснователносто. Преписката по обжалването е получена в цялост от горестоящия административен орган във връзка с писмо вх. № 11-104/15.03.2022 г. на Административен съд София-град, 9 с-в, по адм. д. 6999/2022 г. Според направените от първоинстанционния състав изводи, от тази дата е започнал да тече двуседмичният срок за произнасяне, предвиден в чл. 97, ал. 1 АПК и същият изтича на 29.03.2022 г. Установено е, че в регламентирания срок липсва произнасяне на сезирания министър, поради което от тази дата за „ТЕРРА-ВИТА“ ЕООД е започнал да тече 14-дневният срок за обжалване по чл. 149, ал. 3 АПК. В случая срокът за обжалване на АУПДВ е изтекъл на 12.04.2022 г. (вторник - присъствен ден), а подадената жалба чрез ДФ „Земеделие“ е от дата 28.09.2022 г. При постановяване на определението са взети предвид относимите разпоредби на чл. 97 АПК и изводите в т. 2 от Тълкувателно решение № 6/30.06.2015 г. по т. д. № 4/2013 г. на I и II Колегии на ВАС, според които, произнасянето на компетентния орган, отхвърляйки жалбата след посочения срок, не дава възможност на засегнатия от административния акт да го обжалва по съдебен ред, тъй като на него не му се предоставя нов срок за обжалване, нито се новира изтеклият срок. В изложените мотиви съдът е разгледал и отхвърлил като неоснователни оплакванията на дружеството за наличие на непредвидени обстоятелства и заблуждаващо поведение на администрацията. Обжалваното определение на Административен съд София – град е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Срокът за обжалване на индивидуален административен акт, в случаите когато е упражнено право на обжалване по административен ред, е уреден в чл. 149, ал. 3 АПК. Според тази разпоредба, когато административният акт е бил оспорен по административен ред, срокът по ал. 1 (14-дневен за оспорване на изричен акт), съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. В разглеждания случай не е спорно, че по отношение на „ТЕРРА-ВИТА“ ЕООД е издаден АУПДВ, който е съобщен на адресата на 20.05.2021 г. според доказателствата по делото. В хода на образуваното адм. дело № 6999/2021 г. жалбоподателят е потвърдил изрично обжалването пред министъра на земеделието от 25.05.2021 г. и делото е било прекратено. Административната преписка е изпратена и постъпила при горестоящия орган с писмо вх. № 11-104/15.03.2022 г. на АССГ, 9 с-в, по адм. д. 6999/2022 г. Не е спорно между страните, че горестоящият административен орган се е произнесъл със Заповед № РД20-112/31.05.2022 г., с която е отхвърлил жалбата на дружеството. Въз основа на установените релевантни факти по делото, първоинстанционният съд е извел обосновани правни изводи. По силата на чл. 97, ал. 1 АПК, при обжалване по административен ред в двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, и в едномесечен срок, когато е колективен, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста. Правилно е заключението на АССГ, че министърът е получил административната преписка по административното обжалване на дата 15.03.2022 г. и именно от същата дата е започнал да тече двуседмичният срок за произнасянето му, регламентиран в чл. 97, ал. 1 АПК. С изтичането на срока за произнасяне на 29.03.2022 г., за жалбоподателя е започнал да тече 14-дневният срок за обжалване, предвиден в чл. 149, ал. 3 във вр. с ал. 1 АПК. Тъй като жалбата на „ТЕРРА-ВИТА“ ЕООД до Административен съд София – град е подадена на 27.09.2022 г. (видно от представената на л. 87 по делото товарителница от „Еконт Експрес“ ООД), правилно е приета за просрочена. Допуснатата фактическа неточност в обжалваното определение относно датата на подаване на жалбата - 28.09.2022 г., не води до промяна на крайния извод. Съобразно мотивите на Тълкувателно решение № 6/30.06.2015 г. по т. д. № 4/2013 г. на І и ІІ Колегии на ВАС, при последващо по-късно произнасяне с изричен акт на горестоящия административен орган (какъвто е настоящият случай), с който се отхвърля жалбата срещу първоначално издадения административен акт, не започва да тече нов срок за съдебно обжалване. Поради това са законосъобразни формираните от първостепенния съд изводи за недопустимост на оспорването на основание чл. 159, т. 5 АПК. Неоснователно е възражението в частната жалба, че пропускането на срока за обжалване се дължи на поведение на администрацията, което е въвело жалбоподателя в заблуждение, само защото не е получил данни относно движение на жалбата. В настоящия случай дружеството е следвало да прояви необходимата активност за проследяване на движението на подадена жалба, с оглед разпоредбата на чл. 97, ал. 5 АПК, даваща възможност при непроизнасяне в срок на горестоящия административен орган да се оспорва първоначалния акт. Липсата на уведомяване на жалбоподателя за датата на получаването на преписката от органа, както и късното му произнасяне не могат да се определят като заблуждаващо поведение на администрацията, защото нейните действия не са създали у адресата невярна представа за срока за обжалване. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,